Бряг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м отстъп; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Preveli Palm Beach Panorama 02.JPG|мини|322x322пкс|Редуване на плажове и клифове на остров [[Крит]]]]
'''Брегът''' е част от [[Суша|сушатасуша]]та, граничеща с [[воден басейн]] ([[океан]], [[море]], [[езеро]], [[залив]], [[река]], [[язовир]]).<ref>''[https://gufo.me/dict/geography_modernenc/%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B3 Берег]'', в Большой энциклопедический словарь</ref> Линията, където сушата се среща с водата, се нарича [[брегова линия]]. Макар че върху [[Карта|картите]] тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради [[Приливи и отливи|приливите]] и [[Приливи и отливи|отливите]]. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича [[крайбрежие]].
[[Файл:Ireland cliffs of moher3 Pumbaa80.jpg|мини|287x287px|Типичен клиф в [[Ирландия (остров)|Ирландия]]]]
 
== Разчлененост на брега ==
Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми - [[Полуостров|полуостровиполуостров]]и, [[Залив|заливизалив]]и, [[Остров|островиостров]]и. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има [[Африка]], а също [[Южна Америка]] и [[Австралия]]. [[Европа]] и [[Северна Америка]] са с най-разчленен бряг.
 
== Изглед на брега ==
Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където [[Океанско течение|морските течения]] са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват [[плажове]]. Те са ниски, а водият басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив , а е под вода при прилив, се нарича [[Интертидална зона|интертидална]].<ref>{{cite book|last=Pickard|first=George L.|title=Descriptive Physical Oceanography|edition=5, illustrated|year=1990|publisher=Elsevier|isbn=075062759X|pages=7 – 8|author2=William J. Emery}}</ref>. Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата ([[Нос (география)|носовете]]), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича [[клиф]].
[[Файл:05 Типы берегов.jpg|мини|482x482пкс|Типове бряг (илюстрация от руски училищен [[атлас]])
 
Ред 13:
 
== Типове бряг ==
Във [[Физическа география|физическата география]], според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.
 
=== Прав (неутрален) бряг ===
Ред 19:
 
=== Риасов бряг ===
При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите [[Естуар|естуариестуар]]и на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на [[Испания]], оксъдето идва и името му.
 
=== Фиордов бряг ===
Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи ([[Фиорд|фиордифиорд]]и), някои от които достигат 200 - 300 км. Оформен е от [[Екзарация|екзарационната]] дейност на [[Ледник|ледниците]]. Най-характерен е за [[Норвегия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]], [[Чили]], [[Нова Зеландия]].
 
=== [[Далматински тип бряг|Далматински бряг]] ===
Ред 34:
 
=== Лагунен бряг ===
Така се наричат зоните, в които пякъчни [[Коса (релеф)|коси]] затварят обширни плитки заливи, наречени [[Лагуна|лагуни]].
 
=== Лиманен бряг ===
В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера - [[Лиман|лиманилиман]]и.
 
== Други класификации на бреговете ==