Разлика между версии на „Леринска българска община“

ref
(Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8)
(ref)
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Суровичево, [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Крушоради]], [[Сетина]], [[Попължани (дем Лерин)|Попължани]], Каленик, [[Горно Неволяни]], манастирът „[[Свети Лука (Неред)|Свети Лука]]“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и [[Крапешино]]. В 1912 година в Леринско българските църкви са 46, а манастирите четири - [[Айтоски манастир|Айтоски]], Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ [[Неофит Видински|Неофит]], чиято обиколка по думите на [[Васил Трифонов]] се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“.<ref>{{Цитат периодика| last = Трифоновъ | first =В | authorlink =Васил Трифонов | coauthors = | year =1940 | month = май | title = Негово Високо Преосв. Неофитъ Видински въ Леринско | journal = Илюстрация Илиндень | volume =XII | issue =5 (115 | pages = 2-3 | doi = | id = | url = http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1940.pdf?sequence=4&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
 
От 1896/1897 до 1900/1901 учебна година включително главен учител на второкласното, а впоследствие третокласното смесено училище в Лерин отново е Григор Попдимитров.<ref name="ИИ 3"/>
 
Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), [[Димуш Търпенов]], Мице и Атанас Зафирови, [[Димитър Гулабчев]], Трифон Иванов и Д. Прусанков.<ref name="il85"/>