Уикипедия

Мартин I Арагонски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м отстъп; козметични промени
Ред 36:
'''Марти́н Арагóнски''' (исп. Martín I de Aragón) с прозвище „Хуманист“ (29 юли 1356 – 31 май 1410) – 16-и крал на [[Арагон]], [[Валенсия]], [[Сардиния]] и [[Корсика]], граф Барселона от 1396 година, крал на [[Сицилия]] (под името Мартин II) от 1409 година. Той е последния потомък по легитимна мъжка линия, с неговата смърт се пресича [[Барселонска династия|Барселонската династия]].
 
== Произход и управление ==
Мартин се ражда в Жирона или в Перпинян. Той е втори син на крал [[Педро IV Арагонски]] и Елеонора Сицилианска, принцеса от Сицилианския клон на Арагонската династия.
На 13 юни 1373 година Мартин се жени за Мария Лопес де Луна.
Ред 42:
През 1375 г. умира майка му, от която той наследява правата си върху Сицилия, кралство, над което той ще затвърди позициите си, когато през 1379 г. е договорен бракът между неговия син и наследник с [[Мария Сицилианска]], която през 1377 г. е наследява сицилийския престол след смъртта на баща си Фернандо III Сицилийски . Предвид малолетната възраст и на двамата, бракът се провежда едва през 1390 г., а Мартин I е назначен за лорд и регент на Сицилия през 1380 година.
 
След коронясването в [[Палермо]] на Мария Сицилианска и Мартин Младши (получава титлата Мартин I Сицилиански), фракция на сицилиански благородници въстава срещу новите монарси в полза на Анжуйската династия, принуждавайки Мартин Стария да стане оглави на флот и се премести в Сицилия, за да прекрати въстанието. Докато е зает с умиротворяването на острова, той е изненадан през 1396 година от смъртта на брат си Хуан Ловец, крал на Арагон, и от новината, че след смъртта му без мъжки наследник, съпругата му Мария де Луна претендира за трона от негово име.<ref>Álvarez Palenzuela, Vicente Ángel: Historia de España de la Edad Media, Barcelona, 2008, 3a ed., ISBN 978-84-344-6668-5</ref>
 
На 29 декември 1406 г. умира кралица Мария де Луна, която му е родила четири деца (Мартин, Хайме, Хуан и Маргарита), от които нито едно не оцелява след баща си и оставя законно потомство.
Ред 51:
 
== Смърт ==
Мартин умира в манастира Валдонцела, извън градските стени на Барселона на 31 май 1410 година. Въпреки че причината остава неясна, предполага се или чума (присъстваща в района по това време), уремична кома (uraemia) - кралят е страда от тежко затлъстяване, което е засегнало здравето му) или възможността да е отровен, подкрепена само от ренесансовия хроникьор [[Лоренцо Вала]].<ref>Лоренцо Вала "Historiarum Ferdinandi regis Aragonum libri sex" („За деянията на Фернандо, краля на Арагон“).</ref>
 
Съществува легенда за смъртта на краля, свързана с неконтролиран смях (след шега, разказана от шута Бора), въпреки че липсва в исторически доказателства, е записана. <ref>Mateo,, León Esteban: Cultura y prehumanismo en la Curia Pontificia del Papa Luna, 1394-1423, Valencia, 2002, 1a ed., ISBN 84-370-5417-6, p. 74.</ref> <ref>Sanz Ruiz, Fernando: Guía de recorridos históricos de Valencia, Valencia, 2006, 2a edición, ISBN 84-7721-159-0, pág. 77.</ref>
След смъртта му настъпва междуцарствие за две години. От шестте претендента е избран [[Фернандо I Арагонски]], племенник на Мартин от династия [[Трастамара]].<ref>Chaytor, H. J. ''[http://libro.uca.edu/chaytor/achistory.htm A History of Aragon and Catalonia]''. London: Methuen, 1933.</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мартин_I_Арагонски“.