Разлика между версии на „Анание Явашов“

източник
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
(източник)
 
== Биография ==
Роден е през [[1855]] година в [[Разград]]. Като студент в [[Прага]] се запознава с [[Вацлав Трунечек]], като след завършването на образованието си в 1884 година Анание се жени за сестра му Антонина Трунечекова, пианистка[[пианист]]ка.<ref name="Чужденци 168">{{cite book |title= Чужденци - просветни дейци в България |last= Пенев |first= Ангел, Петър Петров |authorlink= |coauthors= |year= 1988 |publisher= Държавно издателство „Народна просвета“ |location= София |isbn= |pages= 168 |url= |accessdate= |quote= |lang= }}</ref>
 
През по-голямата част от живота си Явашов е [[учител]] и училищен инспектор. Народен представител и секретар на [[3 Велико Народно събрание|Третото велико народно събрание]].
 
Изучава българската [[флора]] и публикува в Периодическо списание на [[Българското книжовно дружество]] изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година — действителен член ([[академик]]) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на [[Българска академия на науките]].
 
Интересът към историята на района го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград ([[Абритус]]). Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин. Съосновател на [[Варненско археологическо дружество|Варненското археологическо дружество]] в началото на юни 1902 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.]</ref>
 
Умира през [[1934]] година.
== Семейство ==
 
Баща на Дора Явашева, съпруга на видния български политик [[Иван Багрянов]].