Битка при Симанкас: Разлика между версии

== Сражението ==

Армията на халифа наброява по груба преценка около 100 000 души - [[араби]], [[бербери]] и много доброволци. Тя се отправя към зоната между Дуеро и планините, която е слабо населена поради непрекъснатите нашествия и е известна като "ничия земя". Въпреки това командирите ѝ си дават сметка, че имат трудна задача и всеки ден отправят молитви към [[Аллах]]. Те успешно превземат градовете Олмедо и Алкасарен и се прехвърлят през голямата река без да срещнат съпротива. През това време Рамиро ІІ, уплашен от случващото се, апелира за помощ от останалите християнски владетели, повечето от които са негови роднини. Какви сили е успял да събере по този начин остава неясно, но се знае, че има войници от [[Кралство Кастилия|Кастилия]] (начело с граф Фернан Гонсалес), [[Кралство Навара|Навара]] (начело с крал Гарсия Санчес), Астурия и Галисия.

Срещата на двете армии става на 12 километра южно от [[Валядолид]]. Точната дата е предмет на спор, но най-вероятно става дума за четири дни между 6 и 9 август 939 г. Атаките се редуват и стават все по-ожесточени. Изглежда, че основната тежест на битката е поета от тежките бронирани [[Кавалерия|конници]] от Леон - наследници на онези, които [[Карл Мартел]] въвежда някога във [[Франкска империя|Франкската държава]]. Въпреки численото си превъзходство, мюсюлманскит евойски страдат от съществен недостатък - техният командир Наджа е лишен от смелост и способности. Той се страхува да нападне, за да не се окаже, че назначението му е грешка. Това се отразява на духа на войниците му и на четвъртия ден християнските атаки не могат вече да бъдат удържани. Бойният строй на халифа се разпада, той се принуждава да бяга, изгубвайки над една пета от силите си, докато Наджа е убит. Този човек всъщност не е арабин, а [[Славяни|славянин]], продаден като роб години по-рано, но достигнал до най-високите постове в халифата.<ref>Paul Fregosi'', [https://archive.org/details/jihadinwestmusli00freg/page/146/mode/2up?view=theater Jihad in the West. Muslim Conquests from the 7^th to the 21^st Centuries]'', New York 1998, p. 146</ref>