Душанови грамоти за даренията на протосеваст Хрельо от 1332 и 1336: Разлика между версии

Най-голямо съмнение в автентичността на грамотите буди разминването между посочените в тях години и индиктион XI, който се е падал през 1328 и 1343 г.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това вероятно е дало основание на Новакович да датира първата грамита към 1328 г., когато обаче нито Стефан Душан управлява Сърбия, нито Струмица се намира в нейните граници. Проблемна е и тезата, че грамотите са създадени през май 1343 г., като се има предвид, че по това време Хрельо вече е бил покойник.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} На критики не издържа и тезата, която приема датата 6 май 1336 г. за най-непроблематична за датиране на грамотите, тъй като няма сведения към тази дата игумен на Хилендар да е бил споменатият Арсений, който се споменава като такъв за първи път в документ от 1337 г., а през март 1335 г. игумен все още е Гервасий.{{sfn|Ћирковић|1982|с=106}} Това дава основание на някои изследователи да смятат, че грамотите са написани в Хилендар през 1343 г., но целенасочено са антедатирани към по-ранни години, за да може Хилендарският манастир да се позове на правото на първия при предяваване на претенциите си върху описаните Хрелини имоти. Освен това според една теза, застъпена от сръбскиясръбските изследватели [[Владимир Мошин]] и [[Лидия Славева]], най-вероятно грамота No. 16 е автентичният кралски документ, въз основа на който е била изфабрикувана грамота No. 15.<ref>{{harvnb|Славева|Мошин|1986|p=133 – 134}}</ref>