Шпайерска катедрала: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на параметър карта; козметични промени |
м отстъп |
||
Ред 38:
}}
'''Шпайерската катедрала''', официално ''Императорска катедрална базилика на Успение Богородично и Свети Стефан'', на латински: '''Domus sanctae Mariae Spirae''' (на немски: ''Dom zu Unserer lieben Frau in Speyer''
Започната през 1030 г. при [[Конрад II]], с добавени източна част и висок купол през 1090 – 1103 г., внушителната трикорабна [[базилика]] от червен [[пясъчник]] е „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век"<ref name="ICOMOS">[https://whc.unesco.org/archive/advisory_body_evaluation/168.pdf ICOMOS evaluation of Speyer Cathedral]</ref>. Като място за погребение на императорите и кралете от [[Салическа династия|Салическата]], [[Хоенщауфен]] и [[Хабсбурги|Хабсбургската]] династии, катедралата се разглежда като символ на имперската власт<ref>Máté Major: Geschichte der Architektur, Vol. 2, Akadémiai Kiadó, Budapest, 1979, special German edition 1988</ref> <ref name="Baukunst, Vol 1981">dtv-Atlas zur Baukunst, Vol. 2, 1981, Deutscher Taschenbuch Verlag, Munich, {{ISBN|3-423-03021-6}}</ref>. С разрушаването на [[абатство Клюни]] в началото на XIX век, тя остава най-голямата запазена сграда в [[Романска архитектура|романски стил]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dom-speyer.de/daten/domspeyer/seiten/bauwerk.html|заглавие=Archived copy|достъп_дата=2009-03-03}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160102083038/http://www.dom-speyer.de/daten/domspeyer/seiten/bauwerk.html |date=2016-01-02 }}</ref>. Смята се за „повратна точка в европейската архитектура“ <ref>Cole, Emily, General Editor, Bulfinch Press, Little, Brown and Co., 2002, Boston, USA, {{ISBN|0-8212-2774-2}}</ref>, за един от най-важните архитектурни паметници на своето време<ref>Oursel, Raymond, Stierlin, Henri: Architektur der Welt, Vol. 4:Romanik, Benedikt Taschen Verlag Berlin/Editions Office Du Livre, Lausanne, p. 129</ref> и за един от най-добрите романски паметници<ref>Stalley, Roger: Early Medieval Architecture, Oxford University Press, Oxford, Great Britain, 1999, {{ISBN|0-19-210048-3}}, p.214 – 215</ref> <ref>[http://www.infoplease.com/ce6/world/A0860785.html www.infoplease.com]</ref><ref>[http://www.encyclopedia.com/doc/1E1-Romanesq.html www.encyclopedia.com]</ref>.
| |||