Разлика между версии на „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев““

Актуализирана и обогатена информация
(добавки)
(Актуализирана и обогатена информация)
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията Отменени
'''Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев"''' в [[Пловдив]] е едно от най-авторитетните висши учебни заведения по изкуствата в България и единствено по обхвата на своята мултижанровост.
 
В своята учебна и творческа дейност Академията съчетава класическо и съвременно, традиции и иновации, създава възможности за практически и творчески подходи към изкуството, науката и академичното знание.
 
Академията притежава широк и разнообразен профил от специалности и следва най-високите образователни стандарти, което я прави едно от най-привлекателните места за обучение за голям брой студенти и докторант в сферaта на музикално-теоретичните и изпълнителските специалности от класически, [[Народно творчество|фолклор]]<nowiki/>ен и съвременен профил, на визуалните изкуства и дизайна, на педагогиката на обучение по изкуства и арт мениджмънта. Академичната общност е съставена от утвърдени преподаватели и учени във всички сфери на [[Изкуство|изкустват]]<nowiki/>а, [[дизайн]]<nowiki/>а, [[педагогика]]<nowiki/>та на обучение по изкуства и [[Мениджмънт|мениджмънта]]. Академията има активни работни и договорни сътрудничества с редица авторитетни български и чуждестранни културни институции, академии по изкуства и университети, което предоставя възможности за осъществяване на творчески проекти и успешна професионална реализация на възпитаниците на АМТИИ. През 2019 година Академията получи поредната високо оценена институционална акредитация за следващите шест години. Дипломите за бакалавърска, магистърска и докторска степени от АМТИИ са признати навсякъде по света.
 
АМТИИ е дългогодишен активен член на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши музикални училища (AEC), на Международната организация на фолклорните изкуства (IOV) към [[ЮНЕСКО]], на Европейската мрежа Euraxess, на Асоциацията на балканските университети (BUA) и на Мрежата за музика във висшето образование на Централноевропейската инициатива.
 
Академията се намира в емблематичния архитектурен резерват [[Старинен Пловдив]], който съчетава деловия ритъм на съвременния с автентичния дух на древния град – естествено артистично пространство и сцена за творчески изяви на студенти и преподаватели. Академията разполага с няколко учебни кампуса в [[Старинен Пловдив]], сред които е така нареченото [[Жълто училище]] – сградата на първата българска гимназия, основана през 1868 г., паметник с национално значение. 
 
{{Висше училище
|име= Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“
|карта=България Пловдив център
}}
'''Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“''' (съкратено '''АМТИИ''') е [[висше училище]] за музикално, танцово и изобразително изкуство в [[Пловдив]].
 
Член е на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши училища по музика, както и редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към [[ЮНЕСКО]]. Академията поддържа контакти с висши училища по изкуствата в редица европейски страни.
 
== История ==
Академията е основана на 5 октомври 1964 г. с решение на Академичния съвет на [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]] като филиал Музикално-педагогически факултет за подготовка на учители по музика в общообразователните училища. През 1972 г. се преобразува в самостоятелно висше училище – Висш музикално-педагогически институт с две специалности: Музикална педагогика и Народни инструменти и народно пеене. Първият ректор е проф. [[Асен Диамандиев]]. През 1974 г. се разкрива специалността Хореографска режисура, преименувана по-късно в Българска народна хореография. През годините започва обучението по специалност Ръководство на народни състави (1986), преименувана през 1999 г. в Дирижиране на народни състави. През 1994 г. се разкриват специалностите Балетно изкуство – балетна педагогика и Балетно изкуство – балетна режисура. През 1995 г. ВМПИ се преименува в Академия за музикално и танцово изкуство (АМТИ). Същата година е поставено началото на обучението в сферата на визуалните изкуства – в специалности Сценография и Педагогика на обучението по изобразително изкуство, а по-късно и специалностите Графичен дизайн и фотография, Църковна живопис, Дизайн на облеклото, Фотография и др. Разширяването на капацитета от специалности от различни сфери на изкуствата води до преименуването на висшето училище през 2004 г. в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ). На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание е преименувана Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.
Основана е като филиал на [[НМА|Българската държавна консерватория]] от [[Асен Диамандиев]] през 1964 г. Става самостоятелно висше училище през 1972 г. с името Висш музикален педагогически институт. Първоначално насочено главно към подготовка на учители по музика, с годините училището разширява дейността си.<ref name="пейчева">{{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | pages = 348 – 349 | isbn = 978-954-322-257-5}}</ref> То става единственото висше училище с няколко специалности, насочени към [[българска народна музика|българската народна музика]], като активна роля в това развитие играе неговият основател Асен Диамандиев.<ref name="пейчева"/>
 
През 1999 г. в академията е монтиран тръбен орган, произведен от Werner Bosch Германия. Инструментът е учебен – има един [[мануал]], пълна [[педалиера]] и 5 [[Регистър (музика)|регистър]]а.
 
На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията е преименувана в чест на проф. Асен Диамандиев.<ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=134505 Решение за преименуване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив]. Обн. ДВ. бр. 11 от 5 февруари 2019 г.</ref>
 
През февруари 2020 г. за ректор е избрана проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак.
 
През 1999 г. в академията е монтиран тръбен орган, произведен от Werner Bosch Германия. Инструментът е учебен – има един [[мануал]], пълна [[педалиера]] и 5 [[Регистър (музика)|регистъра]].
 
== Ректори ==
 
{| class="prettytable"
 
|-
[[Асен Диамандиев|Проф. Асен Диамандиев]]
! №
{| class="wikitable"
! Име
|1972 – 1979
! Период
|-}
[[Недялчо Тодоров|Проф. Недялчо Тодоров]]
| style="background:#1761a2;"| '''1.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Асен Диамандиев]]
|1979 – 1983
| 1972 – 1979<ref name="artacademyplovdiv.com">[https://www.artacademyplovdiv.com/amtii/history.html Историческа справка], сайт на АМТИИ.</ref>
|-}
[[Проф. Георги Кънев]]
| style="background:#c0a264;"| '''2.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Недялчо Тодоров]]
|1983 – 1989
| 1979 – 1983<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
[[Иван Спасов|Проф. Иван Спасов]]
| style="background:#1761a2;"| '''3.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Георги Кънев]]
|1989 – 1996
| 1983 – 1989<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Проф. Георги Кънев
| style="background:#c0a264;"| '''4.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Иван Спасов]]
|1997 – 1999
| 1989 – 1996<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Проф. Анастас Славчев
| style="background:#1761a2;"| '''5.'''
{| class="wikitable"
| проф. Георги Кънев
|1999 – 2008
| 1997 – 1999<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Доц. Дечко Дечев - временно изпълняващ длъжността
| style="background:#1761a2;"| '''6.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Анастас Славчев]]
|2008
| 1999 – 2008<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Доц. д-р Василка Йончева
| style="background:#1761a2;"| '''7.'''
{| class="wikitable"
| доц. д-р [[Василка Йончева]]
| 2008 – 2011<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Проф. Милчо Василев
| style="background:#1761a2;"| '''8.'''
{| class="wikitable"
| проф. [[Милчо Василев]]
| 2011 – 2019<ref name="artacademyplovdiv.com"/>
|-}
Проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак
| style="background:#c0a264;"| '''9.'''
{| class="wikitable"
| проф. д-р [[Тони Шекерджиева-Новак]]
|2020 –
| 2020 –<ref name="plovdiv-press.bg">[https://www.plovdiv-press.bg/2020/02/12/избраха-проф-тони-шекерджиева-новак-з/ Избраха проф.Тони Шекерджиева-Новак за ректор на АМТИИ], plovdiv-press.bg, 12 февруари 2020.</ref><ref name="mediacafe.bg">[https://www.mediacafe.bg/obrazovanie/universiteti/Prof-d-r-Toni-Shekerdzhieva-Novak-e-novijat-rektor-na-AMTII-16680/ Проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак е новият ректор на АМТИИ], mediacafe.bg, 13 февруари 2020.</ref><ref name="marica.bg">Елица Кандева, [https://www.marica.bg/plovdiv/obrazovanie/prof-toni-shekerdjieva-novak-e-noviqt-rektor-na-amtii Проф. Тони Шекерджиева-Новак е новият ректор на АМТИИ], marica.bg, 13 февруари 2020.</ref>
|}
 
== '''Факултети''' ==
== Структура ==
[[Файл:Plovdiv-Musical-dance-art-academy.jpg|260px|дясно]]
* Факултет „Музикална педагогика“
** Катедра „Музикална педагогика и дирижиране“
** Катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене“
** Катедра „Пиано и акордеон“
* Факултет „Музикален фолклор и хореография“
** Катедра „Музикален фолклор“
** Катедра „Хореография“
* Факултет „Изобразителни изкуства“
** Катедра „Изящни изкуства“
** Катедра „Приложни изкуства“
* Департамент за езикова и специализирана подготовка
 
* '''Факултет Музикална педагогика''' е основан през 1972 г. в единственото в този момент извънстолично висше училище в областта на музикалното изкуство. Факултетът традиционно организира много преподавателски и студентски концерти, научни конференции, симпозиуми, дискусии, лектории, кръгли маси, голяма част от които с международно участие. Съставен е от три катедри:
== Специалности ==
** Катедра Музикална педагогика и дирижиране
* Музикално редакторство и оформление (магистърска специалност)
** Катедра [[Класическа музика|Класическо]] и [[Поп музика|Поп]] и [[джаз]] изпълнителско изкуство
* Народни инструменти и народно пеене, дирижиране на народни състави
** Катедра [[Пиано]] и [[акордеон]]
* Балетно изкуство – балетна педагогика
 
* Балетно изкуство – балетна режисура
Към Факултет Музикална педагогика има художествени състави, получили национално и международно признание, носители на престижни награди като Академичен смесен хор Гаудеамус с диригент проф. д-р Весела Гелева; Академичен оперен театър с художествен ръководител проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак; Академичен камерен оркестър с диригент доц. Кирил Чапликов; Китарен ансамбъл Академика с ръководител проф.. д-р Стела Митева-Динкова; инструментален състав Интро с ръководител д-р Жан Пехливанов.
* Българска народна хореография
 
* Педагогика на обучението по изобразително изкуство
* '''Факултет Музикален фолклор и хореография''' е основан през 1995 г. Той е първият в страната, в който се обучават студенти (бакалаври и магистри) в областта на музикалния фолклор, ръководството на народни състави (народен хор и народен оркестър), българска народна хореография, балетната режисура и балетна педагогика. Факултет Музикален фолклор и хореография е със значителен и незаменим принос в опазването на българските фолклорни традиции.Факултетът е съставен от три катедри:
* Сценография на музикално-сценичните жанрове
** Катедра Музикален фолклор
* Църковна живопис
** Катедра [[Хореография]]
* Графичен дизайн и фотография
** Теория на изкуствата
* Фотография
 
* Дизайн на облеклото
Към факултета функционират щатни художествени състави – народен хор, народен оркестър и танцов състав, които участват активно в учебния процес и концертния живот на Академията: Академичен народен ансамбъл с художествен ръководител проф. [[Милчо Василев]] и хореограф доц. д-р Стефан Йорданов, [[Академичен народен хор]] с главен диригент проф. д-р [[Костадин Бураджиев]], Академичен народен оркестър с главен диригент проф. Милчо Василев и диригент доц. д-р Владимир Владимиров.
* Мултимедия и виртуална реалност
 
* Костюм и мода
През 1974 г. проф. Кирил Дженев създава [[Фолклорен ансамбъл „Тракия“|Фолклорен ансамбъл Тракия]], като практическа база за обучение на студентите от факултета. Днес ФА Тракия е ръководен от проф. д-р [[Даниела Дженева]] и е институция от национално и международно значение.
 
* '''Факултет Изобразителни изкуства,''' създаден в началото на 2011 г. като резултат от разрасналия се капацитет на катедра Изобразително изкуство, основана през 1995 г. В специалностите от Факултета се подготвят висококвалифицирани специалисти в широк диапазон на визуалните изкуства: изящни изкуства, дизайн и педагогика на обучението по изобразително изкуство. Той е съставен от три катедри
** Катедра [[Изящно изкуство|Изящни изкуства]]
** Катедра [[Приложно изкуство|Приложни изкуства]]
** Катедра [[Дизайн]]
 
Преподавателите във факултета са водещи специалисти – учени и артисти с национален и международен авторитет в областта на визуалните изкуства, автори на научни трудове, на художествени, издателски и кураторски проекти. Наред с основната учебна програма, студентите от всички специалности имат възможност да посещават организираните от Факултета работни ателиета и публични лекции на утвърдени визуални артисти, да посещават практики във водещи институции от областта на дизайна, културните индустрии и учебни заведения, да участват в изложби, колективни проекти и други творчески изяви.
 
* '''Департамент за езикова и специализирана подготовка''' (ДЕСП) е създаден в началото на учебната 2000/2001 година. Той обединява и ръководи формите за подготовка, придобиване на допълнителна и следдипломна квалификация и специализация в Академията, както и обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти от предучилищното и училищното образование. В него се провеждат курсове за специализирано обучение в областта на изкуствата и езиковата подготовка за български и чуждестранни граждани. ДЕСП е организатор на ежегоден Летен международен фолклорен семинар.
* От 2016 г. в Академията е създаден Център за професионално обучение, в който се подготвят над 20 професии и 55 специалности в следните форми на обучение: дневна, вечерна, дистанционна и съботно-неделн'''а.'''
 
== '''Специалности''' ==
'''ОКС "Бакалавър"'''
 
Балетно изкуство (балетна педагогика)
 
Българска народна хореография
 
Графичен дизайн и фотография
 
Дизайн на облеклото
 
Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене)
 
Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене)
 
Изпълнителско изкуство (поп и джаз)
 
Педагогика на обучението по изобразително изкуство
 
Педагогика на обучението по музика
 
Стенна живопис
 
Сценография
 
Фотография
 
'''ОКС "Магистър" (след бакалавър)'''
 
Аниматор изкуство в туризма
 
Артмениджмънт
 
Балетно изкуство (балетна педагогика или балетна режисура)
 
Българска народна хореография
 
Графика
 
Графичен дизайн
 
Дирижиране (хорово и оркестрово)
 
Дирижиране на народни състави
 
Живопис
 
Изпълнителско изкуство (българска народна музика с класически или друг нетрадиционен за България фолклорен инструмент)
 
Изпълнителско изкуство (класически инструмент или класическо пеене)
 
Изпълнителско изкуство (народен инструмент или народно пеене)
 
Изпълнителско изкуство (поп и джаз)
 
Композиция
 
Костюм и мода
 
Медийно музикално редакторство
 
Музикално-сценична режисура
 
Музикознание - Етномузикознание
 
Музикознание (Теоретично музикознание, Историческо музикознание, Музикална естетика)
 
Музикотерапия
 
Мултимедия и виртуална реалност
 
Педагогика на обучението по изобразително изкуство
 
Педагогика на обучението по музика
 
Скулптура
 
Стенопис
 
Сценография
 
Съвременни танцови техники
 
Тонрежисура
 
Фотография
 
Църковна живопис
 
PR на арторганизации
 
'''ОКС "Магистър" (след средно образование)'''
 
Дирижиране на народни състави
 
 
 
'''Възпитаници на АМТИИ през годините'''
 
* [[Найден Андреев]] – композитор
* [[Мария Нейкова]] – композитор и певица
* [[Стефка Кушлева]] - народна певица
* [[Кристиян Бояджиев]] – композитор
* [[Митко Щерев]] – композитор
* [[Васко Василев]] – цигулар
* [[Росалин Наков]] – композитор
* [[Ефтим Чакъров]] – композитор
* [[Вида Пиронкова]] – композитор
* [[Юри Ступел]] – композитор
* [[Красимир Милетков]] – композитор
* [[Веселин Койчев]] – китарист
* [[Стефка Оникян]] – певица и преподавател
* [[Аделина Кънева]] – вокален педагог
* Румяна Георгиева – певица от група Трик
* [[Нина Николина]] – певица
* [[Антония Маркова]] – певица
* [[Бинка Добрева]] – народна певица
* [[Гуна Иванова]] – народна певица
* Емил Василев – певец от група Тоника
* [[Теодосий Спасов]] – кавалджия
* [[Катя Барулова]] – хоров диригент
* [[Найден Андреев]] – композитор
* [[Красимира Стоянова]] – оперна певица
* [[Румен Тодоров]] – директор на НУИ Плевен
* [[Костадин Бураджиев]] – диригент
* [[Росица Йорданова]] – мениджър в MA „Artvoices“ Sofia Bulgaria
* [[Цветославия Бахариева]] – музикален редактор в БНР
* Албена Велева – музикален редактор в БНР
* [[Хелия Чавдарова]] – директор Музика в БНР
* [[Пламен Петров (музикален редактор)|Пламен Петров]] – музикален редактор
* [[Здравко Петров]] – музикален редактор в БНР
* [[Илиян Михов]] – попфолк певец
 
 
 
== Източници ==
10

редакции