Земно магнитно поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
||
Ред 1:
'''Земното магнитно поле''' ('''Магнитно поле на Земята''') или '''геомагнитното поле''' е естествено силово поле на [[Земя]]та, чиято основна част може да се разглежда като магнитно поле на хомогенно намагнитена сфера или поле на магнитен [[дипол]], чиито полюси обаче не съвпадат с [[географски полюс|географските полюси]] на [[Земя]]та.
[[Файл:Earth's magnetic field, schematic.svg|мини|260px|'''Силовите линии на земното магнитно поле сочат от северния към южния магнитен полюс – от юг към север''']] Южният магнитен полюс е ориентиран по посока на географския ''северен Магнитното поле се определя от измерената [[магнитна индукция]] '''B'''. На повърхността на Земята големината на естественото магнитно поле е от 30 до 60 μT (микро[[тесла]]) или 0,3 – 0,6 G ([[гаус (единица)|гаус]]а). На [[екватор]]а, т.е. на ширина 0°, то е 31 µT (3,1×10<sup>−5</sup> T), а на [[географска ширина]] 50° е 58 [[микро-|µ]]T (5,8×10<sup>−5</sup> T). В космоса то е много по-слабо. За сравнение, в [[космическото пространство]] магнитната индукция на полето е между 0,1 и 10 нанотесла (10<sup>−10</sup> T и 10<sup>−8</sup> T).
Магнитната индукция е [[вектор]]на величина и освен големина има и посока. Векторът на магнитната индукция е допирателен към магнитните силови линии, които не следват точно географските меридиани, а най-често сключват ъгъл с тях (виж [[Магнитна деклинация]]). Затова земното магнитно поле има и хоризонтална съставяща, която зависи от географското местоположение.
Земното магнитно поле е изключително важно за живота на човечеството, тъй като магнитосферата предпазва планетата от вредните космически лъчи. Освен това дава възможност за [[навигация]] чрез използването на [[компас]].▼
'''Геомагнитните карти''' са географски [[карта|карти]] с [[изолиния|изолинии]], показващи
▲Земното магнитно поле е изключително важно за живота на човечеството, тъй като магнитосферата предпазва планетата от вредните космически лъчи. Освен това дава възможност за [[навигация]] чрез използването на [[компас]].
[[Файл:Magnetic Total Intensity North Hemisphere 2000.png|ляво|250п|мини|Пълна магнитна индукция на земното магнитно поле [μT] - северно полукълбо, 2000 г.]]
[[Файл:Magnetic Horizontal Intensity North Hemisphere 2000.png|дясно|250п|мини|Хоризонтална съставка на магнитната индукция на земното магнитно поле [μT] - северно полукълбо, 2000 г.]]
Геомагнетизмът е наука, която свързана с ориентирането за посоките на света и има основна задача да изследва земното магнитно поле, свойствата му и връзката между него и земното електрично поле.
== Движение на Земното магнитно поле ==
[[Карл Фридрих Гаус]] построява първата геофизична обсерватория в [[Гьотинген]] и конструира чувствителен [[магнитометър]] за нея през [[1832]] година. Заедно с [[Вилхелм Вебер]] той оценява предоставените данни от Магнитната асоциация и Британското кралско общество от 1836 г. Така през 1839 г. успява да покаже, че основната част от статичното геомагнитно поле произхожда от вътрешността на земята, докато по-малки, краткосрочни вариации на геомагнитното поле произхождат отвън.
Палеомагнитните изследвания се опитват да реконструират земното магнитно поле в миналото по следи (остатъци) от намагнитване в скалите. Изследванията на остатъчното намагнитване на океанската кора, която е предимно на по-малко от 100 милиона години, предоставят информация за най-новата история на земните магнитни полета. Те показват, че основното магнитно поле обикновено остава доста стабилно за дълъг период от време, но варира по интензивност и винаги се обръща в геологически относително кратки периоди от време. Тези обръщания на полярността или „смяна на полюсите“ се случват средно на около 250 000 години, последно преди около 781 000 години като т. нар. [[Магнитно обръщане на Брюнес–Матуяма]]. Изследванията на езерните утайки в италианските [[Апенини]] показват, че Брюнес–Матуяма е станало за по-малко от сто години.
Дълбоките, кратки спадове, след които полето се натрупва отново в същата посока като преди, са по-чести от обръщанията. Две такива промени са известни за периода от преди 10 до 78 хилядолетия: [[Палеомагнитен екскурс Лашамп-Каргаполово]] преди около 41400 (± 2000) години и [[Екскурс на езерото Моно]] в [[Калифорния]] преди около 34000 години. Времето от началото на отслабването до напълно възстановеното поле отнема няколко хиляди години, фазата на обръщане е значително по-кратка, при което диполният характер на полето се губи и могат да се появят няколко слаби полюса, дори в ниски географски ширини.
Местоположението на земните магнитни полюси (действието им определя съществуването на компаса) е следното:▼
Наскоро наблюдаваното намаляване на нивото на магнитното поле на Земята (с 9 % през последните 170 години), според някои автори може да е предвестник на ново обръщане на магнитните полюси на Земята. Обръщането на полюсите може да доведе до рязко ускоряване на настоящата климатична криза, причинена от човешката дейност, както и до отказ на електрически мрежи, сателити и друго електронно оборудване. <ref>{{Cite web|lang=en|url=https://phys.org/news/2012-10-extremely-reversal-geomagnetic-field-climate.html|title=An extremely brief reversal of the geomagnetic field, climate variability and a super volcano|publisher=phys.org|accessdate=2020-05-27}}</ref><ref>{{Cite web|lang=en|url=https://www.sciencedaily.com/releases/2021/02/210218142729.htm|title=Ancient relic points to a turning point in Earth's history 42,000 years ago: Just like in The Hitchhiker's Guide to the Galaxy, the answer was 42|website=ScienceDaily|accessdate=2021-02-28}}</ref>
[[Файл:Magnetic North Pole Positions 2015.svg|ляво|200п|мини|Движение на южния магнитен полюс 1831-2020 г.]]
[[Файл:South Magnetic Pole 1945 2000.jpg|дясно|200п|мини|Движение на северния магнитен полюс 1945-2000 г.]]
Земното магнитно поле се изменя непрекъснато по интензивност и направление. Положението на магнитните полюси се променя бавно и с това се променя и посоката и силата на магнитното поле. През последните години се забелязва особено активно движение на магнитните полюси. Магнитният полюс се движи по спирала и обикаля ежедневно около едно средно положение, като в дните, когато магнитното поле е нарушено, може да се измести с 80 km или повече. Въпреки че движението на южния магнитен полюс в даден ден е неправилно, средният път образува добре дефиниран овал, който ежедневно бавно се измества по оста на спиралата и южният магнитен полюс се придвижва всеки ден с около 90 метра на северозапад от северното крайбрежие на [[Канада]] към [[Сибир]] в [[Русия]] (където се очаква да достигне около 2050 година).
Магнитният северен и южен полюс се движат независимо един от друг. В момента северният магнитен полюс е по-далеч от географския южен полюс, отколкото южният магнитен полюс е от географския Северен полюс.
▲Местоположението на земните магнитни полюси
* '''южен''': в [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]], през 2020 г. положението му е изчислено на 86,5° с.ш. и 170° източна дължина.
* '''северен''': в [[Антарктика]], южната част на [[Индийския океан|Индийския океан]], през 2010 г. положението му е изчислено на около 200 км от брега на [[Земя Адели]] в [[Антарктида]] в посока остров [[Тасмания]], с координати 64,4° южна ширина и 137,4° и.д.
В действителност двата полюса имат противоположно разположение, а горното определение е прието за удобство, особено в географско отношение. Местоположението на магнитните полюси, макар и бавно, се променя. Това се отразява върху посоката на компаса в дадено място, т.е. не бива да се ползват стари данни при ориентиране. Първите системни абсолютни измервания на елементите на геомагнитно поле в България са направени от акад. Кирил Попов през 1918 г.▼
▲
== Защита от космични лъчи ==
Line 29 ⟶ 45:
Проблемите на геофизичните науки в България се решават главно от учените и специалистите, които работят в институти, например Геофизичния институт при [[Българска академия на науките|БАН]].
==
* {{икона|ru}} {{cite book|last=Шевнин А.Д.|first=глав. ред. Прохоров А.М|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article046103.html|accessdate=29 март 2017|edition=3 изд|volume= 9 (от 30), Евклид – Ибсен |year=1972|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages=502 – 504|chapter=Земной магнетизм}}▼
* National Geographic България, декември 2006
== Източници ==
<references />
▲* {{икона|ru}} {{cite book|last=Шевнин А.Д.|first=глав. ред. Прохоров А.М|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article046103.html|accessdate=29 март 2017|edition=3 изд|volume= 9 (от 30), Евклид – Ибсен |year=1972|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages=502 – 504|chapter=Земной магнетизм}}
[[Категория:Геомагнетизъм|*]]
| |||