Алида Вали: Разлика между версии

На 15-годишна възраст Алида се премества в [[Рим]], където участва в експериментален филмов център, който обучава филмови актьори и режисьори. Нейният филмов дебют се състои в Италия през 1934 г. Постига първия си успех през 1939 г. след пускането на филма „Три хиляди лири на месец“. След много комедийни роли, Вали успешно се проявява като драматична актриса във филма ''„Малкият древен свят“'' (1941). По време на [[Втората световна война]] Вали продължава да снима, играе главна роля във филмите ''"Addio„Addio Kira"Kira“'' (1942) и ''„Ние сме живи“'' (1942), базирани на автобиографичния роман „Ние сме живи“ на емигрантката от [[СССР]] Алиса Розенбаум, и също „Днес нищо ново“ (1942).

През 1944 г. Вали се жени за художника и композитор Оскар де Майо, от когото ражда двама сина: Карло и Лари. През 1952 г. двойката се развежда.<ref>{{cite news|last1=Parsons|first1=Louella O.|title=Alida Valli Fails To Show Up In Court To Get Her Divorce|url=https://www.newspapers.com/clip/2787839/lubbock_evening_journal/|agency=Lubbock Evening Journal|date=July 6, 1949|page=18|via = Newspapers.com|access-date = July 11, 2015}}</ref>

В края на [[1940-те|40-те години]] на 20. век я забелязва холивудският продуцент Дейвид Селзник, решил да превърне Вали във втората [[Ингрид Бергман]]. В [[Холивуд]] Алида Вали се появява в няколко филма на [[Алфред Хичкок]] и в „''[[Третият човек]]''“ (1949) на [[Карол Рийд]].

В началото на [[1950-те|50-те години]] на 20. век се завръща в Европа, където по-късно се появява в много италиански и френски филми.

В Италия Вали е известна и като театрална актриса. Има роли в пиесите на „Росмерсхолм“ на [[Хенрик Ибсен]], „Хенри IV“ от [[Луиджи Пирандело]], „Епитафът на Джордж Дилън“ от [[Джон Озбърн]] и „Изглед от моста“ на [[Артър Милър]].

Алида Вали умира в дома си в Рим на 84-годишна възраст. Погребана е в римското гробище на Верано. Кметът на Рим, Валтер Велтрони казва след смъртта ѝ: „Италианското кино загуби едно от най-ярките и най-изразителни лица“.