Реконкиста: Разлика между версии

През 910 г. астурийският крал [[Алфонсо III (Астурия)|Алфонсо ІІІ Велики]] абдикира в полза на тримата си синове: Гарсия взема южните части (Леон), Ордоньо – западните (Галисия), а Фуела – първоначалните земи на Астурия. Постепенно всички земи на кралството попадат под властта на Фуела, но единството трае кратко. Започва дълъг период на фрагментация, който завършва през ХІ в., а тогава обединеното кралство вече носи името на новата си столица – Леон. Епохата представлява редица от поражения и победи. През 30-те години на Х в. новосъздаденият Кордобски халифат започва мощно настъпление на север, като едва не ликвидират кралство Навара. Офанзивата е спряна през 939 г. в голямата [[битка при Симанкас]]. Там [[Рамиро ІІ (Леон)|Рамиро ІІ Леонски]] разбива армията на халифата, халифът [[Абд ал Рахман III|Абд ал Рахман ІІІ]] едва не загива. Това се счита за особено ключов момент в хода на Реконкистата. Въпреки че впоследствие Леон и Навара дават васална клетва на халифа, след Симанкас настъпва равновесие, което ще продължи векове напред.

Следващият етап от борбата между християни и мюсюлмани се свързва с името на кордобския пръв министър [[Ал-Мансур]], наричан Победителят. При него халифатът преживява най-голямото си могъщество. Първо Ал-Мансур въвежда ред в собствените си владения, като неутрализира сепаратистите, а след това атакува християнските държави. През 985 г. армиите му превземат Леон и го опожаряват. Всички християнски завоевания на юг от река Дуеро са изгубени. През 988 г. същата съдба сполетява и Барселона. Тъжен момент за християните е падането на свещения град [[Сантяго де Компостела]] (997). Камбаните на прочутата църква са отнесени в Кордоба, където престояват повече от две столетия.<ref>Peter Pierson, ''The history of Spain'', Greenwood press 1999, p. 32</ref> Времето на Кордобското могъщество приключва около 1009 г., когато започва гражданска война. Тя довежда първо до отслабването, а после и до разпадането на халифата. От 1031 г. вече няма единна мюсюлманска държава в Испания, а двадесетина емирати (тайфи), които воюват помежду си със същото ожесточение, с което се бият с християните.