Северна Добруджа: Разлика между версии

'''Северна (Стара<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - – Бабадаг, брой 2 от 29 юни 1917, стр.3]</ref>) Добруджа''' ({{lang|ro|Dobrogea de Nord}}) е делът на [[Историко-географска област|историко-географската област]] [[Добруджа]], който се намира в пределите на [[Румъния]]. Обхваща територията на окръзите [[Тулча (окръг)|Тулча]] и [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], с обща площ от около 15 500 km². Населението на областта през 2002 година е 971 643 души.

До 1877 година областта е в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], със значителна част [[българи|българско]] население, част от [[Велика България (политическа концепция)|българското землище]] очертано със [[Ферман за Българската екзархия|султанския ферман]], с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година. След [[Освобождение на България|освободителната]] за България Руско-турскавойна 1877- – 1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на река Дунав, [[Руска империя|Руската империя]] отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация. В [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от трети март [[1878]] година границата между България и Румъния се определя както следва: ''„Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на [[Тулчански санджак|Тулчанския санджак]], ще достигне Дунава над Расово.“'' Румънската общественост отхвърля руското предложение. На [[14 ноември]] крал [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: ''„С [[Берлински договор|Берлинския договор]] европейските [[Велика сила|велики сили]] присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“''. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до [[1912]] година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния,<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobistoria.html Добруджанският въпрос]</ref> но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.

Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната ѝ част се издига невисоката БабадашкaБабадашка планина.<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8Fрумъния-news165.html Северна Добруджа]</ref> През областта преминава каналът [[Канал Дунав - Черно море (Румъния)|Дунав - – Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]].

При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население от около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5000 души), [[добруджански немци]], неголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878- – 1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения — – за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата ѝ от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в [[Тулча]], [[Бабадаг]] и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац — – дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12- – 13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците„румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”души“. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.<ref>{{Citation |title=Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1 |url=http://www.point-of-view.org/?p=369 |accessdate=2012-11-06 |archivedate=2012-11-06 |archiveurl=https://archive.is/20121106000836/http://www.point-of-view.org/?p=369 }}</ref>

=== Етнически състав — – румънска гледна точка ===

Долната таблица доказва изцяло несъстоятелният характер на румънските статистики, вероятно и до днес, при положение, че след като десетки хиляди българи вече са прокудени след 1913 и 1919 г., е факт, че в 1940 г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията [[Силистра]] - – [[Дуранкулак]].

{| class="wikitable“wikitable"

! 1956<ref name="anri">Calculated from statistics for the counties of Tulcea and Constanţa from {{cite web|title=Populaţia după etnie la recensămintele din perioada 1930–20021930 – 2002, pe judete|publisher=Guvernul României — – Agenţia Naţională pentru Romi| url=http://www.anr.gov.ro/docs/statistici/statistici/t1.pdf|accessdate=2 май 2007|format=PDF|pages=5–65 – 6, 13–1413 – 14|език=ro}}</ref>

Според официалната статистика от [[2002]] година, записаните като етнически българи в Северна Добруджа са 135 души. По неофициални данни с български произход са между 15 000- – 20 000 души.<ref>[http://bulgarnation.com/Българи%D020в%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F20Румъния-%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0Молдова,%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0Добруджа.html Задграничните българи]</ref>

[[Файл:YouTube logo 2015.svg|30px]] [https://www.youtube.com/watch?v=10f9DJlj_U8 Elena Roizen - – Geamparalele - – добруджанско фолклорно изпълнение]