Бадама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поставяне на карта3
TedMBot (беседа | приноси)
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране
Ред 2:
| име = Бадама
| име-местно = Ποταμός Σταθμός – Potamos station
| вид =
| знаме =
| герб =
| изглед =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 41.001
| гео-дължина = 26.005
Line 14 ⟶ 9:
| географска-област = [[Западна Тракия]]
| площ =
| височина =
| население = обезлюдено
| население-година = ?
| кмет =
| основаване =
| пощенски-код =
Line 24 ⟶ 17:
'''Бадама''' наричана и '''Бадoма'''<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.9112258&lon=25.8831131&z=14&l=0&m=b&v=8&show=/16323199/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B4o%D0%BC%D0%B0-Badoma-Potam%C3%B2s-Rail-Station Бадома на Wikimaps]</ref> (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, при пъpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. Тя е на около 8 км северно от [[Дедеагач]].
 
Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис – Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
 
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската ЖП инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>