Винени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цитат уеб - Name Changes of Settlements in Greece |
м форматиране |
||
Ред 12:
}}
'''Винени''' ({{lang|el|Πύλη}}, ''Пили'', до 1926 година ''Βίνενι'', ''Винени'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170521 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
== География ==
Ред 20:
=== В Османската империя ===
[[Файл:Vineni freski.JPG|дясно|мини|250п|Останки от стенописи в руините на църквата „[[Свети Николай (Винени)|Свети Николай]]“]]
Селото е засвидетелствано в XV век.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В XV век във ''Винани'' са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В XIX век селото е с българско население, но поради по-доброто разположение българите са прогонени от албанците живеещи в [[Гражден]].<ref name="ReferenceA">Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref> В началото на XX век Винени е чисто арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в селото живеят 155 [[арнаути]] [[мюсюлманин|мохамедани]].<ref>{{МЕС|242}}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Винени (''Vineni'') има 306 албанци.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Винени е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref>
Ред 27:
През войната в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Винени попада в Гърция. [[Боривое Милоевич]] пише в 1921 година („[[Южна Македония (Милоевич)|Южна Македония]]“), че ''Винени'' има 18 къщи арнаути мохамедани.<ref>{{Милоевич|16}}</ref> В 1924 година албанското население на селото (202 души) се изселва и на негово място са настанени 173 [[понтийски гърци]] бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 24 бежански семейства с 97 души.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref>
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото е изоставено, като жителите му понтийци се заселват в напуснатото българско село [[Орово]]. След войната във Винени са заселени [[арумъни|власи]] номади от [[Епир]].<ref
Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като [[арумънски език|влашкият език]] е запазен на средно ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
| |||