Красно село: Разлика между версии

„Красно село“ е сред малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Първият постоянен жител в района е Димитър Н. Гергов, роден в [[Панагюрище]]. Интересна подробност за него е, че е син на Никола Гергов, който по време на [[Априлското въстание]], заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов са майсторите на „черешовата артилерия“ на Панагюрище.<ref>Карапетров, Петър. Кратко описание на Панагюрското въстание. С. 1893 г. стр.7</ref>. След потушаването на Априлското въстание и клането в Панагюрище, Димитър Гергов бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София. По това време на мястото на днешния квартал „Красно село“ няма никакви постройки, а последните сгради на София са били горе-долу там, където сега е [[Пирогов (болница)|УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“]]. През 1897 г. Гергов решава да се установи на това място и на следващата година, 1898-а, купува 12 декара земя, на която построява малка къща и започва да изгражда около нея стопанство. По това време територията на квартала е част от село [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] (сега квартал). Следващите три години Гергов прекарва на това място, съвсем сам. Транспорт дотам няма уреден, липсват и поддържани пътища.

Името „Калояново“ идва от [[Калоян (севастократор)|Севастократор Калоян]], който някога е владял тези земи и е изрисуван като ктитор в [[Боянската църква]], а самата Боянска река тече през квартала.<ref>Сведения за този период са от самия Вазов: "Иван Вазов — Сборник от спомени, материали и документи", С. 1949, стр.42</ref>. Името „Красно село“ е свързано с [[Руско-турската война (1877-1878)|Русия]] — селище с такова име е съществувало на около 30 [[версти]] от [[Санкт Петербург|Петербург]]. Малко преди [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-Турската война от 1877]], там е разквартирувана Първа Донска дивизия. Тя прекосява Русия от Петербург до [[Руско-турската война (1877-1878)|Дунава]];<ref>Този поход е детайлно описан от Ф. Гершельман, вж. Гершелман, Феодор. ''Воспоменания о турецкой войне'', Спб.1908, съхранява се в Петербургска държавна библиотека</ref> с участници в този поход Вазов се срещал лично, роля имат и симпатиите му към този край, датиращи още от времето преди [[Освобождение на България|Освобождението]]. Във в. „Мир“ от 1897 Вазов публикува стиховете си под псевдонима „Боянец“.<ref>Тахов Георги, „Литературна София“ изд. ОФ 1983 г.</ref><ref>„Известия“ пер.изд. на Красноселско Народно читалище, кн.2, 1938 г.</ref>