Саръхадър: Разлика между версии

"В селото живеели двама братя албанци-християни, киото били близки до властите. Поради това получили постове на мюдюри в нахията. В комбинация с духовната власт  на гръцката патриаршия, те започнали де прокарват  гръкоманството в това българско село. Усилията на някои от по-будните националнонастроени селяни не се увенчали с успех де се освободят от влиянието  на Патриаршията. Българска черква и училище не били открити. Старите говорели добре български език. Младите, под влиянието на турското население в селото говорели смесен с турски думи български език, който трудно се разбира, например: „Имахме яшет (намерение) да отидем в Ортакьой (Ивайловград), а безим (нашият поп истемеди (не искаше), та брактък (оставихме за другия ден”,  „Хеле, хеле бугюнлери (тия дни) искаме да отидем.”)  Носията била като  тази на съседните български села  Драбищна и Чаушкьой. След гръцката окупация през 1920 г. Под влиянието на Патриаршията, хората останали да живеят там, макар да имало единични случаи на преселвания в България." <ref>{{Цитат книга|last=Шалапатов|first=Димитър|title=Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия|year=|month=|publisher=Български писател|location=|isbn=978-954-443-873-9|pages=174-175}}</ref> Останалите били асимилирани от гръцките власти.