Чамкьой: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поставяне на карта3 |
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}; форматиране |
||
Ред 3:
| име-местно = Δαδιά
| вид = село
| гео-ширина = 41.12
| гео-дължина = 26.22
Line 15 ⟶ 13:
| население = 546
| население-година = 2011
| основаване =
| пощенски-код =
Line 27 ⟶ 24:
== Име ==
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref>
== История ==
Line 33 ⟶ 30:
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на
населението му<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77]</ref>
. През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76]</ref>
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г.
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref>
== Бележки ==
| |||