Кайшакунин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м отстъп; козметични промени |
||
Ред 11:
# Първо, ''кайшакунинът'' сяда в изправено положение „сеиза“ (''seiza'') или застава прав от лявата страна на човека, който ще извърши ''сеппуку'', на разумно разстояние, но достатъчно близо, за да бъде достигнат с меча му ''[[катана]]'' в подходящия момент.
# Ако е седнал, ''кайшакунинът'' бавно се изправя, първо на колене, след което стъпва с десния крак, докато вади катаната много бавно и безшумно, и се изправя по същия начин (имайки предвид, че мишената „''теки“'' (''teki'') не е враг, а по-скоро другар самурай). Ако ''кайшакунинът'' е в изправена позиция, той отново ще изтегли меча си бавно и безшумно. И в двата случая, след като мечът е извън ножницата „сая“ (''saya''), той ще го вдигне с дясната ръка и ще изчака сеппукуто да започне. Някои класически ко-риу (''[[ko-ryū]]'') яидо стилове, като школата [[Мусо Джикиден Ейшин-риу]], въвеждат в тази „изчакваща позиция“ кайшакунина да прави една крачка назад с десния си крак, държейки с дясната си ръка ''катаната'' зад главата си успоредно на пода, а с лявата ножницата в правилното (''sayabiki'') положение „саябики“; други стилове, като [[Мусо Шинден-риу]], въвеждат, че ''катаната'' трябва да се държи вертикално, успоредно на тялото, като меча отново се държи с дясната ръка, а лявата е отпусната от страната на ''кайшакунин'' и краката са събрани. Във всеки от случаите, ''кайшакунинът'' винаги поддържа зрителен контакт със самурая, изпълняващ ''сеппуку'', и го чака да извърши разреза „кири“ (''kiri'') през корема „хара“ (''hara'').
# Когато самураят действително изпълни ''сеппуку'' и след като върне камата „[[танто]]“''(tantō'') обратно на мястото ѝ, ''кайшакунинът'' пристъпва напред, посичайки хоризонтално с ''катаната'' задната част на врата на умиращия самурай. Точно преди да го направи, ''кайшакунинът'' хваща дръжката „цука“ ''(tsuka)'' с двете си ръце, придавайки точност на острието на катаната и сила на разреза „кирицуке“ (''kiritsuke''). Крайният разрез трябва да се прецени така, че да пререже само половината от шията на самурая; ''кайшакуто'' се изпълнява с еднократно движение (изваждане на меча и разрез), оставяйки достатъчно кожа, която да поддържа главата на самурая прикрепена към тялото му. Цялото движение на вадене на катаната, придружено от посичане, се нарича ''[[Харакири|даки-куби (]][[Харакири|daki-kubi]])''
След като мъртвият самурай падне, ''кайшакунинът'' със същия бавен, безшумен стил, използван при ваденето на ''катана'', разтърсва кръвта от острието, движение, наречено ''„чибури“ (chiburi),'' и връща ''катана'' в ножницата, движение наречено „''ното“ (noto)'', докато коленичи към мъртвото тяло на колегата самурай. Когато това приключи, ''кайшакунинът'' остава да коленичи за известно време, в знак на дълбоко уважение към падналия самурай, извършил ритуалното самоубийство, винаги в състояние на „пълна осъзнатост“ или „''заншин“'' (''zanshin)'', преди да се изправи и да се поклони, „рей“ (''rei'') на тялото му.
| |||