47 mm скорострелно оръдие Хочкис: Разлика между версии

| заглавие = 47-mm оръдие Хочкис, [[Сидни]], [[1942]] г.

| далечина на стрелбата = 4,64600

'''47-mm скорострелно оръдие Хочкис''' е [[нарезни оръжия|нарезно]] [[патрон]]но скорострелно [[корабна артилерия|корабно]] [[оръдие]], разработено от френската фирма '''Hotchkiss et Cie''' през 1885 г. Оригиналното му име е – „47 милиметрово скорострелно оръдие Хочкис“ (''{{lang|fr|Canon Hotchkiss à tir rapide de 47 mm}}'') или „3-[[фунт]]ово скорострелно оръдие Хочкис“ (''{{lang|en|Hotchkiss 3-pdr QF Cannon}}'').

[[Файл:Canon de 47mm.jpg|мини|47-mm оръдие Хочкис на оригинален хидравличен [[лафет]]]]

Тялото на оръдието се състои от [[цев|ствол]], кожух и съединителна гайка. Лапите са едно цяло с кожуха. ЗаключващотоЗаключващия отверстиеотвор е направенонаправен в кожуха. [[затвор (оръжие)|Затворът]] е вертикален, [[клинов затвор|клиновиден]], с 1/4 автоматика. При отварянето на затвора се запъва ударника[[ударник]]а и се изхвърля гилзата[[гилза]]та.

=== Технически [[тактико-технически характеристики|характеристики]] ===

Първоначално закупените оръдия за руския флот се монтирали на твърди лафети (без противооткатно устройство) конструкция на Хочкис. През [[1888]] г. Морското ведомство купува хидравличния лафет конструкция на Хочкис.

По получените чертежи в Обуховския завод (ОЗ) са направени двата лафета. Към март [[1898]] г. те успешно преминават изпитания на Охтинската батарея, след което в завода започва серийно производство.

[[Хидравлика|Хидравличният]] лафет конструкция на Хочкис е снабден с хидравличен [[компресор]] и [[пружина|пружинен]] [[Противооткатни устройства|накатник]] и представлява шарнир, вложен в стойката. Ъгълът на вертикалнавертикално наводканасочване е -23[[Градус (ъгъл)|°]] – +25°. Теглото на оригиналния лафет е 524 kg, а на Обуховския – 532 kg.

През 1898 г. ОЗ получава поръчка за 400 лафета по система на Мелер (Александър Петрович Мелер) с компресорен [[цилиндър]], пълен с [[живак]]. Пружинният накатник е сменен с въздушен. Цилиндърът и накатникът са едно цяло със стоманената кутия, в която оръдието се движи при отката[[откат]]а. Теглото на лафета е 213 kg.

[[Файл:QF 3 pounder Round with Steel Shell.jpg|мини|ляво|[[артилерийски изстрел|Изстрел]] за 47-mm оръдие на Хочкис]]

Оръдието се комплектува с руски и френски чугунени и стоманени [[Артилерийска граната|гранати]] (1,5 kg, тегло на [[взривни вещества|ВВ]] около 0,02 kg). Стоманената граната пробива при среза на дулото по вертикала 88-mm котелно желязо.

През [[периода 1914]] – [[1918]] г. за [[ПВО|зенитната]] стрелба гранатите са снабдяваниснабдяват с 8-секундни тръбички и „димна следа“. Първоначално се използва [[метателен заряд|заряд]] от кафяв [[барут]] с тегло 0,75 kg, а след това – [[бездимен барут|бездимен]] с тегло 0,316 – 0,35 kg. Съгласно таблиците за стрелба от 1895 г., гранатата с тегло 1,5 kg има начална скорост 701 m/s и [[далечина на полетстрелба]]та от 4575 [[метър|метра]] при [[ъгъл]] на възвишение +10,4°.

На [[1 януари]] [[1901]] г. в Морското ведомство има 963 47-mm оръдия на Хочкис. Те са поставяни на всички типове бойни и спомагателни кораби в качеството на [[противоминна артилерия]].

[[Руско-японска война|Руско-японската война]] показалапоказва тяхната неефективност като такива. След войната те вече не се поставят на новите кораби, а от старите започват да се свалят постепенно.

През годинитепериода [[1907]] – [[1909]] г. Морското ведомство се опитва да предаде на Военното ведомство ненужните вече оръдия, но получава решителен отказ. Обаче със започването на [[Първата световна война]], особено от [[1915]] г., когато войната става вече позиционна, армията[[армия]]та изпитала нужда от много леко и точно траншейно оръдие.

В малки работилници или при самите войскови части за 47-mm оръдия на Хочкис започват да правят импровизирани дървени колесни [[лафет]]илафети. Оръдия на такива лафети участват в боевете под [[Варшава]], [[Ивангород]] и Новогеоргиевск. Те се смятани за най-доброто противодействие на противниковите [[картечница|картечници]].

Въпреки това в армиите на някои страни те, в качеството на [[брегова артилерия|брегова]] и пехотна артилерия, се съхраняват до [[Втората световна война]], което е видно и на уводната [[фотография]].

През [[1915]] г. капитан Е. А. Лихонин при съдействието на инженерите на Ижорския завод проектирал 47-mm [[миномет]]. Барутният заряд се поставял в [[месинг]]овата гилза от 47-mm снаряд за оръдието на Хочкис.

СептемвриПрез септември [[1922]] г. Главното артилерийско управление на [[Червена армия|РСЧА]] разработва проектно задание за 45-mm батальонно[[батальон]]но оръдие. Изборът на калибър идва от това, че в армейските складове има огромно количество 47-mm снаряди за морските 47-mm оръдия на Хочкис. При премахването на водещите пояси на снаряда калибърът му падал с 2 mm. Преправените снаряди получават индекс (Б-241).