Артилерийска граната: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Yadra.jpg|200px|мини|1. Артилерийска граната. 2. Бомба. 3. Картечна граната. 17 – 19 век]]
'''АртилерийскаАртилерийската граната''' фугасен(преди просто – '''[[Граната]]''') е [[фугас]]ен [[артилерия|артилерийски]] [[снаряд]]<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ТСД2/Граната Граната]//[[Тълковен речник на живия великоруски език|Толковый словарь живого великорусского языка]]: в 4 т./авт.-съст. [[Владимир Дал|В. И. Дал]]. – 2-ро изд. – СПб. : Типография М. О. Волф, 1880 – 1882.</ref> от периода 17 – 19 век за полеви [[оръдие|оръдия]] относително малък калибър (под 1 пуд<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Граната Граната](Якимович, Алексей Александрович)//[[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]]: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref>, т.е. 196 mm; ппопо-тежките снаряди се наричали [[бомба|бомби]]). Артилерийските гранати получават своето име от [[граната|ръчната граната]].
 
Такива снаряди по устройство не се отличават от тогавашните ръчни гранати и представляват кухо чугунено кълбо (сфера), напълнено с барут, с дървена тръбичка, изпълняваща ролята на дистанционен взривател (фитил), също пълна с барут; при ръчната граната тръбичката се запалва ръчно, артилерийската граната се възпламенявала от барутните газове при изстрела. Използвани са и картечни гранати, напълнени с [[картеч]] (виж [[шрапнел]]) и запалителни гранат, пълни със смес от барут и запалително вещество. Гранатите се използват за стрелва от полевите оръдия и леките [[гаубица|гаубици]].
 
Около 1900 г. [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон]] определя гранатата (под която се подразбира изключително артилерийските снаряди) като „универсален снаряд, не приспособен изключително към някой конкретен вид поражение: тя може да поразява с осколки, образувани от разрушаването на снаряда при възпламеняването на взривния заряд; да разрушава сгради с ударното си действие и разбива насипи с действието на газовете от детонацията на заряда (фугасно действие)“<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Граната Граната](Якимович, Алексей Александрович)//[[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]]: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.</ref>. Гранатите със специализирано предназначение той дели на картечни и фугасни.
 
След въвеждането на коничните снаряди тяхното разделение на „бомби“ и „гранати“ се задържа само от инерцията; от времето на [[Първата световна война]] термина „граната“ остава само за ръчните гранати и снарядите за [[гранатомет]]а – ([[Гранатометна граната|гранатометните гранати]]), „бомба“ – за [[бомба|авиационните бомби]], а артилерийските снаряди стават просто „снаряди“.
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==