Уикипедия

Басов проток: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м отстъп
Ред 12:
Аборигенните [[тасманийци]] пристигат в [[Тасмания]] преди около 40 000 години, преминавайки провлак през [[последна ледникова епоха|последната ледникова епоха]].<ref>{{Cite journal | title = Hunter-Gatherer Cultural Dynamics: Long – and Short-Term Trends in Australian Prehistory| last = Lourandos | first = Harry| journal = Journal of Archaeological Research| date = март 1993 | volume = 1 | issue = 1 | pages = 67 – 88| jstor = 41053069| ref = harv}}</ref> Морското равнище се покачва преди около 8000 години, образувайки Басовия проток и оставяйки ги изолирани от останалата част на Австралия. На база записаните езикови групи, настъпили са поне три последователни вълни на аборигенно заселване.
 
Протокът вероятно е забелязан от [[Абел Тасман]], когато той картографира източния бряг на Тасмания през 1642 г. На 5 декември Тасман следва източното крайбрежие на север, за да види докъде стига. Когато сушата завива на северозапад при точката Едистоун,<ref>{{cite book |last1=Schilder |first1=Günter |title=Australia unveiled : the share of the Dutch navigators in the discovery of Australia |date=1976 |publisher=Theatrum Orbis Terrarum Ltd. |location=Amsterdam |isbn=9022199975 |page=170}}</ref> той се опитва да я следва, но корабите му са внезапно ударени от ветровете на „[[Ревящите четиридесет]]“, преминаващи през Басовия проток.<ref>{{cite book |last1=Valentyn |first1=Francois |title=Oud en nieuw Oost-Indien |date=1724 – 1726 |publisher=J. van Braam |location=Dordrecht |isbn=9789051942347 |page=47 |volume=3}}</ref> Тасман по това време е на мисия да намери южния континент, а не още острови, затова рязко се обръща на изток и продължава с търсенето на континента.<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty: Captain Cook's Endeavour Voyage |date=2018 |publisher=Rosenberg |location=Sydney |isbn=9780648043966 |page=105}}</ref>
 
Следващият европеец, който пристига в протока, е [[Джеймс Кук]] през април 1770 г. Талантливият хидрограф веднага идентифицира протока, но знаейки, че трябва да го скрие. По това време той работи в период на интензивно съперничество между Великобритания и Франция.<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty|date=2018 |publisher=Rosenberg |isbn=9780648043966 |page=80 – 93}}</ref> [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството на Великобритания]] издава обичайните си устни инструкции да се крият стратегически важните открития, които биха могли да станат риск за сигурността, като например крайбрежни острови, от които биха могли да се предприемат вражески действия. Впоследствие Кук прикрива откритието си чрез загадка в журнала си,<ref>{{cite book |last1=Beaglehole |first1=J.C. |title=Journals vol.I |date=1968 |publisher=Hakluyt Society |location=Cambridge |isbn=0851157440 |page=299}}</ref> а на картата си начертава завеса върху протока, скицирайки фалшива брегова линия до измислена точка.<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty |date=2018 |publisher=Rosenberg |location=Sydney |isbn=9780648043966 |pages=148 – 154}}</ref> Този ход на Кук е успешен и островното положение на Тасмания остава неразкрито в продължение на още три десетилетия. Когато през 1798 г. новините относно откритието на Басовия проток достигат Европа, правителството на Франция изпраща разузнавателна експедиция начело с [[Никола-Тома Боден]]. Това кара губернаторът на [[Нов Южен Уелс]] Филип Кинг да изпрати два кораба от [[Сидни]] към острова, където да се установи гарнизон на територията на днешния град [[Хобарт]].<ref>{{cite book |last1=Cameron-Ash |first1=M. |title=Lying for the Admiralty |date=2018 |publisher=Rosenberg |location=Sydney |isbn=9780648043966 |pages=155 – 162}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Басов_проток“.