Богдан Филов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
От [[1914]] г. Богдан Филов е избран за хонорован [[доцент]], а от [[1920]] г. - за редовен [[професор]] по археология в [[Софийски университет|Софийския университет]], където преподава до [[1941]] г. Основател и пръв директор на Българския археологически институт в [[София]], ([[1920]]-[[1940]] г.) Той проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село [[Дуванлий]] до [[Пловдив]] ([[1929]]-[[1931]] г.) и куполните гробници при [[Мезек]] край [[Свиленград]] ([[1931]]-[[1933]]). През [[1929]] г. е избран за действителен-член на БАН, т.е., [[академик]], а през [[1937]] г. - и за председател на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], какъвто остава до септ. [[1944]] г.
През [[1938]] г. Филов е поканен за [[министър]] на народното просвещение в правителството на [[Георги Кьосеиванов]], а от [[февруари]] [[1940]] г., с указ на Царя - оглавява Министерския съвет. На [[1 март]] [[1941]] г. той подписва във Виена присъединяването на България към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] (Берлинския пакт). Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. [[Крайовска спогодба]] на [[7 септември]] [[1940]] г., с която [[Южна Добруджа]] се връща на [[България]]. На [[12 декември]] [[1941]] г. ръководеното от него правителство,
След смъртта на цар [[Борис III]] на [[28 август]] [[1943]] г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на [[регент]] на малолетния цар [[Симеон II]]. На [[9 септември]] същата година е избран от НС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз [[Кирил Преславски]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]]. Богдан Филов е регент почти до [[Деветосептемврийски преврат|Девето-септемврийския преврат]] - когато на [[7 септември]] [[1944]] г. подава оставка. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, е съден и осъден на смърт от т.нар. [[Народен съд]]. Екзекутиран е заедно с другите регенти и министри от периода 1940-1944 на 1 срещу [[2 февруари]] [[1945]] г., а цялото му имущество е конфискувано от "народната власт".
| |||