Клетниците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- от този момент + оттогава )
Редакция без резюме
Ред 42:
 
=== Част четвърта – „Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дьони“ ===
След освобождаването от затвора на Епонин, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да признаят любовта си един към друг. Младото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман за да потърси от него помощ за един евентуалeневентуален брак с Козет. Старецът обаче не взема предвид психологизма на ситуацията и съдейки по собствения си опит решава, че това са „младежки лудории с прислужници“, хвърля пари на Мариус и го съветва да направи Козет своя любовница. Мариус е омерзен от дядо си - – той вече е обидил баща му, а сега обижда и жената, в която е влюбен. Разочарован от реакцията на Жилнорман и огорчен, че завинаги ще бъде разделен с Козет, Мариус решава да се включи в барикадата, където са студентите от организацията Приятели на АБВ (на фр. ''{{lang|fr|Les Amis de l'ABC}}, а'' тук АВС звучи като ''abaissés'' = незначителните''), както и Гаврош – синът на Тенардие, израснал предимно по улиците. Когато Мариус пристига на барикадата, вижда, че революцията вече е започнала. Той дори се превръща в герой, качвайки се на върха ѝ с буре барут в едната ръка и факла в другата, като заплашва, че ще вдигне всичко във въздуха. Осъзнавайки последствията, които биха настъпили при гръмване на бурето с барут, войниците се изтеглят от барикадата. Същата вечер Мариус пише писмо до Козет, като заръчва на Гаврош да ѝ го предаде, но вместо при Козет, то се озовава в ръцете на Жан Валжан. Разбирайки, че Мариус е на барикадата, бившият каторжник облича своята униформа, грабва пистолета си и напуска дома си.
 
=== Част пета – „Жан Валжан“ ===
Ред 52:
 
== Главни персонажи в романа ==
''Жан Валжан'' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан. Жан Валжан успява нравствено да се възвиси, печелейки два големи сблъсъка със самия себе си: Първият път той решава да пожертва благочестието си, живота на Фантин, и дори - – съдбата на града, който управлява, но да запази праведността си и да не допусне в каторгата да влезе невинен човек; Вторият път той жертва любовта си към Козет, за да не рискува да накърни името си. Жан Валжан е пример за безкрайно себеотрицание и жертвоготовност.
 
''Жавер'' – неподкупен, ала жесток и безсърдечен полицейски инспектор. Превръща залавянето на Жан-Валжан в своя идея-фикс. Жан Валжан му доказва, че човек може да се промени – той не уволнява Жавер, като кмет, когато има тази възможност, по-късно сам се разкрива като престъпник, за спаси невинен човек, накрая спасява Жавер от уличното правосъдие, при все че може да се отърве от него. Жавер се изпълва с уважение към Жан Валжан и не можейки да прецени дилемата кое по-важно – закона или морала, проявен към един бивш каторжник – се самоубива.