Клетниците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- от този момент + оттогава ) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 42:
=== Част четвърта – „Идилията на улица Плюме и епопеята на улица Сен-Дьони“ ===
След освобождаването от затвора на Епонин, една от дъщерите на Тенардие намира Мариус и му съобщава, че е намерила адреса на Козет. Той и Козет най-накрая се срещат, за да признаят любовта си един към друг. Младото момиче казва на любимия си, че с Жан Валжан ще се местят да живеят в Лондон. Мариус веднага отива при дядо си Жилнорман за да потърси от него помощ за един
=== Част пета – „Жан Валжан“ ===
Ред 52:
== Главни персонажи в романа ==
''Жан Валжан'' – бивш каторжник, стремящ се да загърби тъмното си минало. Целият му живот се свързва с бягство – както от затвора, така и от полицията, когато е на свобода. Известен още под имената Мадлен и Льоблан. Жан Валжан успява нравствено да се възвиси, печелейки два големи сблъсъка със самия себе си: Първият път той решава да пожертва благочестието си, живота на Фантин, и дори
''Жавер'' – неподкупен, ала жесток и безсърдечен полицейски инспектор. Превръща залавянето на Жан-Валжан в своя идея-фикс. Жан Валжан му доказва, че човек може да се промени – той не уволнява Жавер, като кмет, когато има тази възможност, по-късно сам се разкрива като престъпник, за спаси невинен човек, накрая спасява Жавер от уличното правосъдие, при все че може да се отърве от него. Жавер се изпълва с уважение към Жан Валжан и не можейки да прецени дилемата кое по-важно – закона или морала, проявен към един бивш каторжник – се самоубива.
|