Свети Николай (Катуница): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Първият етап е синхронен с нейното освещаване през 1834 г., когато [[Захари Зограф]] изписва пет царски икони, а една година по-късно още три<ref>Москова, Светла. Стилови особености в ранните икони на Захари Зограф. – Паметници. Реставрация. Музеи, 1, 2003, стр. 25 – 31, ISSN 1312 – 3327; Вълкова, Младост. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф. – Проблеми на изкуството, 4, 2010, стр. 20, ISNN 0032 – 9371.</ref>. Това са иконите на св. св. Козма и Дамян, св. Николай, Богородица Одигитрия, Христос Пантократор, св. Йоан Кръстител, св. Атанасай, Възнесение на св. пророк Илия, св. Георги на кон. Иконите на Богородица Одигитрия, Христос Пантократор и Св. Николай не са точно датирани, но се допуска, че датират от 1834 г.<ref>[https://www.academia.edu/35923140/Църквата_Св_Николай_в_село_Катуница_The_Church_of_St_Nicholas_the_Village_of_Katunitsa Бойкина, Дарина. Църквата „Св. Николай“ в село Катуница. – Проблеми на изкуството, 4, 2017, стр. 47 – 48, ISNN 0032 – 9371.] Посетен на 15 април 2021 г.</ref>.
Вторият етап е около средата на XIX в., от края на 40-те до края на 50-те години, когато са изписани по-голямата част от иконите на празничния ред: св. ап. Тома, св.св. Козма и Дамян, св. Антоний Велики, св. Йоан Кръстител, св. св. Константин и Елена, св. Вартоломей и св. Варнава, св. Трифон, св. Мина, св. Дионисий Ареопагитски, св. Николай, св. Спиридон, св. Убрус, св. Теодор Тирон, Срещата на Мария Магдалена и Христос, св. Димитър, св. Николай Чудотворец, св. Харалампий и св. Мина, Рождество Христово, св. Арх. Михаил взима душата на богатия, св. ев. Марко, св. Георги, Вход Господен, св. Василий. Сред тях най-ранната запазена икона е Срещата на Мария Магдалена с Христос, изписана през 1847 г. от самоковския зограф [[Алекси Атанасов]]. Хронологически следват иконите на св. св. Константин и Елена, св. Убрус и св. Арх. Михаил взима душата на богатия от 1850 г., изписани от един същи неизвестен зограф. От 1855 г. датира иконата на св. Дионисий Ареопагитски. Останалите икони от този иконостасен ред са без подпис или дата. Иконите на св. ап. Тома, св. Антоний Велики, св. св. Козма и Дамян, св. ев. Марко също се преписват на ръката на Алекси Атанасов<ref name="Бойкина 49">[https://www.academia.edu/35923140/Църквата_Св_Николай_в_село_Катуница_The_Church_of_St_Nicholas_the_Village_of_Katunitsa Бойкина, Дарина. Църквата „Св. Николай“ в село Катуница. – Проблеми на изкуството, 4, 2017, стр. 49, ISNN 0032 – 9371.] Посетен на 15 април 2021 г.</ref>.
Повечето икони от празничния ред обаче остават неатрибуирани. Според Асен Василиев в църквата са работили братята зографи [[Христо Макриев]], [[Исай Макриев]], [[Серафим Макриев]], [[Кузман Макриев]] заедно със синовете си<ref>Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София: Наука и изкуство, 1965, стр. 217</ref>. Не е изключено те да са автори на част от неидентифицираните икони.
От XX в. датират две икони от царския ред – една с образите на двама неизвестни светци-войни, поставена в най-северната част на иконостаса, и една с образа на св. Арх. Михаил, поставена на входа към протезиса.<ref name="Бойкина 47"></ref>
| |||