Кузман Макриев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:ЕПК |
м препратка към Свети Николай (Катуница) |
||
Ред 20:
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят – Христо работи сам в Босна, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217"/><ref name="Голяма енциклопедия България.2681">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref> Двамата работят в Щипско, Овчеполски и Кочанско – във [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Кочани]], [[Зърновци]], [[Горни Балван|Горни]] и [[Долни Балван]], [[Долно Трогерци]] и други.<ref name="Василиев 217"/> В църквата „[[Света Богородица (Шлегово)|Света Богородица]]“ в Шлегово има икона на Въведение Богородично Кузман Макариев с надпис: „Прилажи ся сия Божественая икона от г-на Павлета и Мишка и Андона, задушевно им спасение, 1873 септемврия 20, Галичник из руки Кузман Макарийов“.<ref name="Василиев 218">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=218 }}</ref>
След като Христо се завръща от Босна, събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Свети Николай (Катуница)|Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в Михилци, „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в Богаз, „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> Кузман изряза и иконостаси за църквите в Карловско.
Заедно с [[Епифаний Христов]] и [[Алексо Василев]] работят в църквата [[Успение Богородично (Дебър)|Успение Богородично]] в Дебър.<ref name="Василиев 218"/> От 1887 до април 1888 година Кузман изрязва иконостаса в църквата „[[Свети Георги (Призрен, 1887)|Свети Георги]]“ в [[Призрен]] и изписва седем олтарни икони. За иконостаса получава 40 лири, а за иконите по 3 лири за всяка.<ref name="Василиев 217"/><ref name="ГЕБ">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref>
| |||