Григор Начович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
м без интервал
Ред 63:
През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в [[Букурещ]] и официално остава на този пост до 1886 година.
 
След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във [[Виена]], след което отново е финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896)<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg Свободен гражданин : седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4]</ref>, [[кмет на София]] (1896–1897) и [[министър на търговията и земеделието на България|министър на търговията и земеделието]] (1899–1900).
 
От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол. Договаря и подписва [[Българо-турска спогодба (1904)|спогодбата с Турция]] от март 1904 г.<ref>Китанов, Валентин. [http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol5_2009/BOOK3/B3_REP28.pdf Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г.] Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015)</ref> През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“{{Hrf|Карчев|2004|203}}. Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.