Битолски надпис: Разлика между версии

'''Битолският надпис''' е надпис на [[старобългарски език]]<ref>Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х</ref> от времето на [[Йоан Владислав]] (1015 – 1018), последният цар на [[Първа българска държава|Първото българско царство]]. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на [[чъргубиля]] [[Мостич]] от 950 – 960 г., [[Самуилов надпис|Самуиловия надпис]] от 993 г. и [[Варошки надпис|Варошкия надпис]] от 996 г. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 г. тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на миналия век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че надписътплочата е от 1015/1017 година, и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.<ref>Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, [https://muzejbitola.mk/muzejska-postavka-bitola/ Музејска поставка], „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 12 януари 2016.</ref>