'''Пенинските планини''' ({{lang|en|Pennine Chain}}), или само '''Пенини''', са ниски планини в Северна [[Англия]]<ref>{{икона|en}} [http://projectbritain.com/landforms.htm What are the landforms of England?] – в projectbritain.com</ref>.
Простират се от север на юг на протежение около 230 km и ширина до 75 km. Но север долината на река Саут Тайн (дясна съставяща на Тайн, вливаща се [[Северно море]]) ги отделя от възвишението [[Чевиот Хилс]], на запад долината на река Идън (влива се в [[Ирландско море]]) – от [[КъмбърлъндскиКъмбърландски планин|КъмбърлъндскитеКъмбърландските планини]], а на югозапад, юг и югоизток постепенно склановете им потъват в равнините [[Чешър]], [[Ланкашир]], [[Мидлендс]] и [[Нотингамшър]]. Западните им склонове са предимно стръмни, източните – полегати, а билните им части са предимно платообразни. Състоят се от три обособени масива. Северния масив е разположен между реките Саут Тайн на север, Стейнмор (десен приток на Тис, вливаща се в [[Северно море]]) на юг и Идън на запад с връх Крос Фел (890 m, максималната височина на целите планини). Средния масив се простира между долините на реките Стейнмор на север, Ер (десен приток на Уз, вливаща се в [[Северно море]]) на юг и Лун (влива се в [[Ирландско море]]) на северозапад с връх Уернсайд (736 m). Южния масив е разположен южно от понижението на река Ер и неговата максимална височина е връх Киндер Скаут (636 m). Тук е разположен най-старият национален парк в Англия – „[[Пийк Дистрикт]]“. Пенинските планини са изградени основно от варовици и пясъчници. Заети са основно от мочурища, торвища и преовлажнени ливади и пасища. В ниските части тук-таме са се запазили малки горички от дъб, габър и бреза.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article087789.html «Большая Советская Энциклопедия» – Пеннинские горы, т. 19, стр. 331]</ref>
