През 2-рата половина на 15-и век в резултат на разпада на Грузинското царство, поради погромите извършени от нашествието на ордите на [[Тимур]] (Тамерлан) се образува феодалното Картлийско царство. Самостоятелно то съществува до 1762 г., когато при цар Ираклий ІІ се обединява с Кахетското царство в единна Картлийско-Кахетинско царство. Икономиката на Картлийското царство се основавала на натуралното стопанство. Страната се е деляла на полусамостоятелни единици – сатавадо. В края на 17-и и началото на 18-и век в Картлийското царство започва икономически и културен подем. От 16-и до 18-и век царството е водело постоянна борба против ирано-турската агресия. Картлийските царе и политици (Луарсаб І, Симон, Георгий Саакадзе, Ростом, Вахтанг VІ, Ираклий ІІ и др.) непрекъснато са се борили за съхраняването на независимостта на страната. През 1723 г. Картлийското царство е завладяно от Османската империя, а през 1735 г. – от Персийската империя. През 1744 г. в резултат на националноосвободителната война народът на Картлия се освобождава от чуждестранните поробители. През 1801 г. обединеното Картлийско-Кахетинско царство е присъединено към Руската империя.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article059550.html «Большая Советская Энциклопедия» – Картлийское царство, т. 11, стр. 468]</ref>
Всичките 7 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1948 г. ([[Рустави]]) до 1986 г. ([[Цалка]]).
