От 14-и до 16-и век в [[Европа]] се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли, са обладани от дух като [[Сатана]]та.<ref>Aardema, F. & O'Connor. (2007). The menace within: obsessions and the self. International Journal of Cognitive Therapy, 21, 182-197. </ref> Базирайки се на тази причина, лечението включва изгонване на „злото“ от „обладания“ човек чрез [[екзорсизъм]].<ref name="Baer">Baer, L.; M. A. Jenike & W. E. Minichiello. ''Obsessive Compulsive Disorders: Theory and Management''. Littleton, MA: PSG Publishing, 1986.</ref> В началото на 1910 г. [[Зигмунд Фройд]] обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми.<ref name="Baer" /> Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това човекът развива „външна забрана“ против такъв тип докосване. Обаче тази „забрана не отменя желанието“ за докосване; всичко, което може да се направи, е потискане на желанието и „засилването му към несъзнателното“.<ref>{{cite book |last=Freud |first=Sigmund |authorlink=Зигмунд Фройд |others=trans. Strachey |title=Totem and Taboo: Some Points of Agreement between the Mental Lives of Savages and Neurotics |year=1950 |publisher=W. W. Norton & Company |location=New York |isbn=0-393-00143-1 }} p. 29.</ref>
