Символно кодиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
м -и век -> век |
||
Ред 4:
Ранните примери за двоично кодиране включват Шифърът на Бейкън, [[Брайлова азбука|Брайловата азбука]], [[Международни морски сигнални флагове|Международните морски сигнални флагове]] и 4-цифреното кодиране на китайски йероглифи.
Морзовата азбука е въведена през 40-те години на 19
Кодът на Бодо, петбитово кодиране, е създадено от [[Емил Бодо]] през 1870 година, патентовано през 1874. Модифицирано е от Доналд Мъри през 1901 и стандартизирано като [[Международна радиотелефонна азбука]] № 2 през 1930.
Ред 14:
Ограниченията на тези символни модели скоро станали очевидни и впоследствие се появили нови методи, които да ги допълнят. Нуждата да се поддържат повече системи за писане за различните езици наложило поддръжката на много по-голям брой символи. Това изискало по-систематичен подход за кодиране на символите.
Дилемата, пред която били поставени изследователите в тази област през 80-те години на 20
Компромисното решение, което било постигнато с [[Уникод]] (Unicode), разбило дългогодишното предположение, че всеки символ трябва винаги да кореспондира директно с определен модел от кодиращи битове.
| |||