Различията между диалектите и субдиалектите са предимно фонологични и лексикални и обикновено не пречат на взаимната разбираемост.
Трите основни диалекта на сиуксите и тяхната тясна връзка с асинибойн и стоуни са разпознати в началото на 19-и век. Най-съществената фонетична характеристика, която ги отличава е наличието на Д, Н или Л. Сантии-Сиситон и Янктон – Янктонаи имат Д, макар че Янктон-Янктонаи и Сиситон, както и някои варианти на Сантии имат също и Н, там където Тетон имат Л, докато асинибойните и стоуните имат Н. За пример терминът за самоопределение при Сантии-Сиситон е Дакота (Dak<sup>h</sup>óta), при Янктон-Янктонай Дакота (Dak<sup>h</sup>óta), при Тетон е Лакота (Lak<sup>h</sup>óta) и при асинибойните и стоуните Накота (Nak<sup>h</sup>óta) или Накода (Nak<sup>h</sup>óda). През 20-и век тези три звука са приети неправилно като дефиниращи трите основни диалекта и Янктон-Янктонаи е погрешно класифициран като N-диалект, заради етно-историческата им връзка с асинибойните и стоуните.<ref>{{cite book | title = „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians|volume=13 Great Plains part 1| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =2001 | edition = | publisher = Smithsonian Institution | location = Washington DC | isbn = | doi = | pages = 97 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
