Петър Драгулев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
източник
Ред 41:
Изолацията на братя Драгулеви се дължи и на самия факт на разцеплението, което те се опитват да внесат между македонци и одринци във Варна и страната. Много от техните политически съперници са активни дейци на варненското македонско дружество. През лятото на 1899 година серия от местни дружества на „Странджа“ се отцепват и се връщат в Македонската организация – бургаското, начело с Георги Кондолов и Георги Минков, харманлийското, дори във Варна Петко войвода основава ново македоно-одринско дружество „Родопи“. Драгулев развива активна дейност за да предотврати неизбежното сливане на „Странджа“ и Македонската организация, но не успява. Още в 1897 година във Варна пристига водачът на ВМОРО [[Гьорче Петров]], среща се с Драгулев и се опитва да то убеди да прекрати сепаратистката дейност, но не успява. След отказа му Петров се среща с председателите на клоновете на дружеството и в голяма степен успява да парализира дейността им. Председателят на Върховния комитет Борис Сарафов посещава Варна на 19 септември и председателства обединителното събрание на „Странджа“ и македоно-одринското дружество, а обединението е санкционирано на [[Седми македоно-одрински конгрес|Седмия македоно-одрински конгрес]].<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 180 – 183.</ref> След обединението Драгулев предава само печата на дружеството и чак след продължителни препирни предава архива и съмнителен финансов отчет. Въпреки това, той отказва да приеме обединението и води съдебни процеси срещу Върховния комитет.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 – 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 183.</ref>
 
През пролетта на 1901 година Драгулев се опитва да организиза чета, която да навлезе в Одринско. През 1902 той е кандидат за депутат от [[Тервел (община)|Куртбунарска околия]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 09 / 07 февруари 1902 г., стр. 1]</ref> Ръководи антигръцкото движение в Източна България, протестира против турските кланета през 1912 г. и настоява България да обяви война на Турция. Значима е и журналистическата дейност на Петър Драгулев. Редактор и издател на варненския вестник „Търговска и промишлена защита“. Драгулев е председател на Втория конгрес на Съюза на провинциалните журналисти, провел се от 28 до 30 октомври 1925 г. в Търново.
 
Драгулев умира на 11 март 1929 г. във Варна.