Янко Сакъзов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
източник
Ред 13:
През 1892 година Сакъзов е сред основателите на [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]], който две години по-късно се обединява с групата на Благоев в [[Българска работническа социалдемократическа партия]] (БРСДП).<ref name="нягулов"/>
 
Сакъзов е един от първите [[депутат]]и социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – [[1894]] г.), VIII (1894 – [[1896]] г.), XII ([[1902]] – [[1903]] г.),<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 12 / 14 февруари 1902 г., стр. 1]</ref> XV–XIX ([[1911]] – [[1923]] г.), XXI–XXIII (1923 – [[1934]] г.) Народно събрание.
 
По време на [[Селски бунтове в България (1900)|Селските бунтове]] от 1900 година Сакъзов създава списание „[[Общо дело]]“, на чиито страници се застъпва някои елементи за [[Едуард Бернщайн|Бернщайновата]] ревизия на [[Марксизъм|марксизма]], както и за солидарност и включване в социалистическото движение на селското население - „общо дело“ на различните „производителни слоеве“ и за утвърждаване на [[демокрация]]та в страната. Тези идеи предизвикват острата реакция на Димитър Благоев, който се придържа към ортодоксалния марксизъм и механистичното му прилагане към прединдустриалното българско общество. Този конфликт довежда до разцеплението на БРСДП през 1903 година, като Сакъзов оглавява партията на широките социалисти [[БРСДП (ш.с.)]], а Благоев - на тесните социалисти [[БРСДП (т.с.)]].<ref name="нягулов"/>
 
Янко Сакъзов е всепризнат лидер на широките социалисти до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg '''Добруджа''' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 2 от 29 юни 1917, стр.3]</ref>
 
Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на [[Теодор Теодоров]] ([[19 октомври]] [[1918]] г. – [[6 октомври]] [[1919]] г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.