Химична кинетика: Разлика между версии

За пионери на химичната кинетика се считат норвежците [[Петер Вааге]] и [[Като Максимилиан Гулдберг]], които през 1864 г. формулират [[закон за действието на масата|закона за действието на масата]], който гласи, че скоростта на една химична реакция е пропорционална на количеството реагенти.<ref name="GW1">C.M. Guldberg and P. Waage,"Studies Concerning Affinity" ''Forhandlinger i Videnskabs-Selskabet i Christiania'' (1864), 35</ref><ref name="GW2">P. Waage, „Experiments for Determining the Affinity Law“, ''Forhandlinger i Videnskabs-Selskabet i Christiania'', (1864) 92.</ref><ref name="GW3">C.M. Guldberg, „Concerning the Laws of Chemical Affinity“, ''Forhandlinger i Videnskabs-Selskabet i Christiania'' (1864) 111</ref> [[Якоб Вант Хоф]] изучава химичната динамика и през 1884 г. публикува известния си труд ''Études de dynamique chimique''.<ref>{{Cite book|url=https://archive.org/details/studiesinchemica00hoffrich|title=Studies in chemical dynamics|last=Hoff|first=J. H. van't (Jacobus Henricus van't)|last2=Cohen|first2=Ernst|last3=Ewan|first3=Thomas|year=1896|publisher=Amsterdam : F. Muller ; London : Williams & Norgate}}</ref> През 1901 г. той получава първата [[Нобелова награда за химия]] като признание за изследванията му върху химичната динамика и [[Осмотично налягане|осмотичното налягане]].<ref>[https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1901/ The Nobel Prize in Chemistry 1901], Nobel Prizes and Laureates, official website.</ref>