1983 Голяма награда на САЩ-запад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-\2т\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
м бе --> е, сег. ист. време, чест остатък от превод от was
Ред 21:
 
== Репортаж ==
Трасето отново бее променено, този път да отвори Ошън Булевард, една от главните пътни артерии на града. Боксовете са преместени на Шорлайн Драйв, където старта и финалната права са отново обединени след 1977.
 
Световният шампион за 1980, [[Алън Джоунс]] се завърна само за тази Гран При. Причината от [[Ероуз]] да се договорят с австралиеца е липсата на достатъчно спонсори. Рено изместиха дебюта на [[Рено RE40|RE40]], с едно състезание назад след неубедителното представяне в Бразилия.
Ред 29:
Състезанието се проведе със слънчево време и добри температури. Розберг, който все още няма точки след дисквалификацията в Рио, се изстреля напред като дори докосна задна лява гума с предна дясна с болида управляван от Арну. Финландецът имаше дори и възможност да изпревари Тамбей, но този шанс се провали след завъртане, от което Розберг продължи без дори да има поражение. След първата обиколка Дани Съливан се намираше на шеста позиция в своето второ Гран При, преди да бъде изпреварен от Рикардо Патрезе във втората обиколка. В същото време съотборника на Съливан, Микеле Алборето изпревари Рене Арну за четвърта позиция. Французина след това се свлече до осма позиция, следствие от удара с Розберг на старта. Тамбей и Розберг се откъснаха от преследвачите водени от Лафит, Алборето, Патрезе и Жарие, докато [[Манфред Винкелхок]] с [[АТС (Формула 1)|АТС]] отпадна за втора поредна година. Жарие изпревари Патрезе, преди да бъде изпреварен от Брабам-а, след контакт при опит за изпреварване срещу Тирел-а на Алборето.
 
В 25-а обиколка Розберг направи опит за изпреварване срещу Ферари-то на Тамбей, преди да се стигне до контакт от което Тамбей се завъртя, с двете десни гуми във въздуха. Розберг продължи но бее изпреварен от съотборника си Лафит, преди Жарие да удари отзад Уилямс-а на финландеца, елиминирайки и двамата от състезанието. Междувременно Макларън-ите на Уотсън и Лауда направиха голям прогрес като вече бяха трети и четвърти. Патрезе се доближи до Лафит, който имаше проблеми с гумите, след което се опита да изпревари французина в 44-та обиколка но отвори прекалено много завоя, което позволи на Уотсън и Лауда да го изпреварят. Скоро Макларън-ите поведоха след като Лафит се свлече назад до четвърто място. [[Джони Чекото]] се движеше пети със своя Теодор, преди Рене Арну и [[Еди Чийвър]] да го изпреварят. Скоро Чийвър трябваше да отпадне в 68-ата обиколка с повреда по скоростната кутия, докато съотборника му Прост се движеше с три обиколки изоставане.
 
Лауда, който страдаше от схващане на десния си крак, изостана от Уотсън, въпреки че австриеца направи най-бърза обиколка. Северно-ирландеца финишира състезанието на около половин минута от Лауда, който завърши втори. След проблемите в първите няколко обиколки, Рене Арну се добра до третото място пред Лафит, [[Марк Сюрер]] и Чекото. Алън Джоунс не завърши в своето единствено състезание за Ероуз, както и Нелсън Пикет след повреда в газта след само навършен 51 обиколки.
 
Това бее и последното състезание на Формула 1 в Лонг Бийч, след като главния организатор Крис Пук, реши че Ф1 е твърде скъпа и рисковано. Вместо това Пук оповести, вероятността КАРТ сериите да се проведат по улиците на града от 1984, вместо Формула 1. Самите организатори определиха че, по-малко скъп и много по-популярен шампионат като КАРТ, доминиран от американски състезатели, ще помогне за по-доброто инвестиране.
 
== Резултати ==