1984 (филм): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- “ +“)
м бе --> е, сег. ист. време, чест остатък от превод от was
Ред 46:
О’Брайън информира Уинстън за истинската цел на държавата и го обучава в принципите на двойното мислене – умението да имаш две противоречиви мисли в главата си по едно и също време. За последанта си рехабилитация, Уинстън е въведен в Стая 101, където О’Брайън му казва, че ще бъде подложен на „най-лошото нещо в света“, изработено специално за личните фобии на Смит. Когато е изправен пред този непоносим ужас, който се оказва клетка, пълна с диви плъхове, психологичното съпротивление на Уинстън най-накрая и безвъзвратно се пречупва; той истерично отхвърля верността си към Джулия. Вече напълно покорен и прочистен от бунтарски мисли, импулси и лични привързаности, Уинстън е излекуван и освободен.
 
В последната сцена Уинстън се връща в кафенето „Кестеново дърво“, където преди бее виждал излекуваните мисловни престъпници Джоунс, Аронсън и Ръдърфорд (някога изтъкнати, но по-късно посрамени членове на Вътрешната партия, които от тогава са „превърнати в пара“. Докато Уинстън седи на шахматната маса, Джулия, наскоро „излекувана“, се приближава към него. Те си поделят бутилка джин и безстрастно си разменят няколко думи относно това как са се предали един другиго. Държат се безразлично един към друг. След като тя си тръгва, Уинстън гледа емисия на себе си на големия екран, в която той признава своите „престъпления“ срещу държавата и умолява да бъде помилван от народа.
 
Чувайки репортаж, обявяващ пълния разгром на Океанската партия над противниковите сили в Северна Африка, Уинстън поглежда образа на Големия брат, който се появява на екрана, след това се извръща и прошепва „Обичам те“ – фраза, която той и Джулия многократно използвали през тяхната връзка, разкриваща възможността, че той все още обича Джулия. Вместо това, той може също така да изразява обичта си към Големия брат, като в книгата.