Целта на закона бешее била да разграничи новата македонска нация от България, тъй като разграничаването от българите се разглежда като потвърждение, че македонците са отделна етническа общност. В Югославска Македония бешее било забранено на местните жители да провъзгласяват българска идентичност, а използването на книжовния [[български език]] бешесъщо е било забранено.<ref>In the interwar period, Serbian was imposed as the official Macedonian language and the use of Bulgarian was forbidden. The Macedonian partisans established a commission to create an “official” Macedonian literary language (1945), which became the Macedonian Slavs' legal “first” language, with Serbo-Croatian a recognized “second” and Bulgarian proscribed. For more see: D. Hupchick, The Balkans: From Constantinople to Communism, (2002) Springer, p. 430, {{ISBN|0312299133}}.</ref> Само мигранти от т. Нарнар. [[Западни покрайнини|Западни краища]] имахаса имали право да се обявяват за българи, но поради традиционната [[Българофобия]] в Сърбия и Югославия и там много от тях избират да се обявяват за [[Югославяни (народ)|Югославяниюгославяни]].<ref>Георги Фотев, Другият етнос (1994) Акад. изд-во "Марин Дринов", БАН, София, {{ISBN|9544303197}}, стр. 130.</ref>
