Закон за защита на македонската национална чест: Разлика между версии

Законът позволява осъждането на югославски граждани от [[Социалистическа република Македония|СР Македония]] за сътрудничество от Втората световна война с българските власти, окупирали македонската територия на [[Кралство Югославия]] като една от страните на [[Страни от Оста|Оста]], за пробългарски симпатии и за противопоставяне на новата [[Македонизъм|македонска нация - процес на изграждане]].<ref>{{Cite journal|last=Moulakis|first=Athanasios|date=December 24, 2010|title=The Controversial Ethnogenesis of Macedonia|url=https://link.springer.com/article/10.1057/eps.2010.72|journal=[[European Political Science]]|volume=9|issue=4|pages=495–510|doi=10.1057/eps.2010.72|accessdate=December 20, 2020|quote=Residual Bulgarian sympathizers were persecuted under the 'law for the protection of Macedonian national honor.}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Wieland|first=Carsten|date=2000-2001|title=One Macedonia With Three Faces: Domestic Debates and Nation Concepts|url=http://www.columbia.edu/cu/ece/research/intermarium/vol4no1/wieland.pdf|journal=InterMarium|publisher=[[Columbia University Press]]|volume=4|issue=1|accessdate=December 20, 2020|quote=Since the foundation of the Yugoslav republic this construction was conducted in haste and hurry: “National language, national literature, national history and national church were not available in 1944, but they were accomplished in a short time. The south-east-Slavic regional idiom of the area of Prilep-Veles was codified as the script, normed orthographically by means of the Cyrillic Alphabet, and taken over immediately by the newly created media.” And the people have been patching up the national history ever since. Thus, they are forming more of an “ethnic” than a political concept of nation.}}</ref> Това било разглеждано като оспорване на статута на Македония като част от новата комунистическа [[социалистическа федеративна република Югославия]] и като борба за концепцията за [[Независима Македония|независима Македония,]] предвидена от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]].<ref>{{Cite book|last=Roudometof|first=Victor|title=Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflict: Greece, Bulgaria, and the Macedonian Question|url=https://books.google.com/books?id=Xoww453NVQMC|date=2002|publisher=[[Greenwood Publishing Group]]|isbn=9780275976484|page=104|quote=Additionally, some 100,000 people were imprisoned in the post-1944 period for violations of the law for the "protection of Macedonian national honor," and some 1,260 Bulgarian sympathizers were allegedly killed.}}</ref><ref>The Law for the Protection of Macedonian National Honour was passed in 1945. The act allowed the sentencing of citizens for collaboration, pro-Bulgarian sympathies, and contesting Macedonia’s status within Yugoslavia. The latter charge was used to sentence Metodij Andonov-Čento who opposed the authorities’ decision to join the federation without reserving the right to a secession and criticised it for not putting enough emphasis on Macedonian culture. For more see: Communist dictatorship in Macedonia. The Socialist Federal Republic of Yugoslavia (1945-1992). [https://communistcrimes.org/en/countries/macedonia#:~:text=The%20Law%20for%20the%20Protection,contesting%20Macedonia's%20status%20within%20Yugoslavia Communist crimes. Estonian Institute of Historical Memory.]</ref> Около 100,000 т.нар. [[Българомани|бугараши]] са затворени или репресирани за нарушения на ''закона'' и над 1,260 са убити в средата на 1940-те.<ref>Bulgarian sources assert that thousands lost their lives due to this cause after 1944, and that more than 100, 000 people were imprisoned under the law for the protection of Macedonian national honour 'for opposing the new ethnogenesis'. 1,260 leading Bulgarians were allegedly killed in Skopje, Veles, Kumanovo, Prilep, Bitola and Stip... For more see: Hugh Poulton, Who are the Macedonians? C. Hurst & Co. Publishers, 2000, {{ISBN|1850655340}}, p. 118.</ref><ref>John Phillips, Macedonia: Warlords and Rebels in the Balkans. (2004) I.B. Tauris (publisher), {{ISBN|186064841X}}, p. 40.</ref> Това били широко рекламирани шоу-процеси, вместо да бъдат отдадени на правосъдието.<ref>To make the population understand better that the Vardar river was now flowing against Bulgaria, show trials were also used: courts were established in early 1945, to try offences against ‘Macedonian national honour’. During these highly publicized trials, with Lazar Mojsov acting as the public prosecutor, many real (or imaginary) collaborators and pro-Bulgarians were sentenced to death for having betrayed their motherland. These parodies of justice, however, caused very soon a considerable amount of dissatisfaction in Macedonia. In August 1945,Pavel ˇSatev, then minister of justice, confided to a British official that the courts had to be dissolved; he also felt obliged to acknowledge that the main problem was the lack of ‘properly trained jurists’. For more see: Dimitris Livanios, The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949, OUP Oxford, 2008, {{ISBN|0191528722}}, p. 202.</ref> Докато периодичните съдебни процеси продължават през целия период на действие на закона, по-голямата част от тях се провеждат в края на 40-те години.<ref>Bulgarian sources assert that thousands have lost their lives since 1944, with over 100,000 being imprisoned under 'the law for the protection of Macedonian national honour' for opposing the new ethnogenesis. However, while occasional trial continued throughout the life of Communist Yugoslavia, the vast bulk took place in the late 1940s. For more see: Dejan Djokić, Yugoslavism: Histories of a Failed Idea, 1918-1992, C. Hurst & Co. Publishers, 2003, {{ISBN|1850656630}}, p. 122.</ref> Законът повлиява на новите поколения да израснат със силни антибългарски настроения<ref>Yugoslav Communists recognized the existence of a Macedonian nationality during WWII to quiet fears of the Macedonian population that a communist Yugoslavia would continue to follow the former Yugoslav policy of forced Serbianization. Hence, for them to recognize the inhabitants of Macedonia as Bulgarians would be tantamount to admitting that they should be part of the Bulgarian state. For that the Yugoslav Communists were most anxious to mold Macedonian history to fit their conception of Macedonian consciousness. The treatment of Macedonian history in Communist Yugoslavia had the same primary goal as the creation of the Macedonian language: to de-Bulgarize the Macedonian Slavs, and to create an national consciousness that would inspire identification with Yugoslavia. For more see: Stephen E. Palmer, Robert R. King, Yugoslav communism and the Macedonian question, Archon Books, 1971, {{ISBN|0208008217}}, Chapter 9: The encouragement of Macedonian culture.</ref><ref>The Serbianization of the Vardar region ended and Yugoslavization was not introduced either; rather, a policy of cultural, linguistic, and “historical” Macedonization by de-Bulgarianization was implemented, with immediate success. For more see: Irina Livezeanu and Arpad von KlimoThe Routledge as ed. History of East Central Europe since 1700, Routledge, 2017, {{ISBN|1351863428}}, p. 490.</ref> които се увеличават до нивотониво на [[държавна политика]].<ref>In Macedonia, post-WWII generations grew up "overdosed" with strong anti-Bulgarian sentiment, leading to the creation of mainly negative stereotypes for Bulgaria and its nation. The anti-Bulgariansim (or Bulgarophobia) increased almost to the level of state ideology during the ideological monopoly of the League of Communists of Macedonia, and still continues to do so today, although with less ferocity... However, it is more important to say openly that a great deal of these anti-Bulgarian sentiments result from the need to distinguish between the Bulgarian and the Macedonian nations. Macedonia could confirm itself as a state with its own past, present and future only through differentiating itself from Bulgaria. For more see: Mirjana Maleska. With the eyes of the "other" (about Macedonian-Bulgarian relations and the Macedonian national identity). In New Balkan Politics, Issue 6, pp. 9–11. Peace and Democracy Center: "Ian Collins", Skopje, Macedonia, 2003. ISSN 1409-9454.</ref> Някои жертви са били активисти, които са се опитвали да реализират по различен начин идеята за независима Македония, потенциално повлияна от българофилските наклонности. Сред тях са били [[Методи Андонов Ченто|Методия Андонов]], <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://communistcrimes.org/en/countries/macedonia|заглавие=Macedonia, FYR (Yugoslavia)|автор=|първо_име=|труд=Macedonia, FYR (Yugoslavia) {{!}} Communist Crimes|език=en|достъп_дата=2021-01-10|цитат=The Law for the Protection of Macedonian National Honour was passed in 1945. The act allowed the sentencing of citizens for collaboration, pro-Bulgarian sympathies, and contesting Macedonia’s status within Yugoslavia. The latter charge was used to sentence Metodij Andonov-Čento who opposed the authorities’ decision to join the federation without reserving the right to a secession and criticised it for not putting enough emphasis on Macedonian culture. For more see: Communist dictatorship in Macedonia. The Socialist Federal Republic of Yugoslavia (1945-1992).}}</ref> [[Спиро Китинчев]], [[Димитър Гюзелов]] и [[Димитър Чкатров]].<ref>''Together with the mass murders without trial and sentences in the end of 1944 and all throughout 1945, the communist authorities organize legal processes against the leading Bulgarian intelligentsia. Among the first accused are: D. Gyuselev, doctor of philosophy from Doiran; eng. D. Tchkatrov from Prilep; eng. Spiro Kitintchev fom Scopje; Dr. Robev from Bitola ... and thousands of their coactivists and followers from the whole Vardar Macedonia... Now, to the "Macedonian court" people are brought under the "Law for the Macedonian honour". Every one who considers himself Bulgarian or thinks that the history, language and the nationality of the Slavonic population in Macedonia are Bulgarian, automatically is attacked by the strict prosecution paragraphs of this anti-Bulgarian law with the accusation that he works against "the people and the state", that he is enemy of "new Yugoslavia", of the brotherhood and unity of the "Yugoslav people" and so on'' For more see: Гоцев, Димитър, Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, Македонски научен институт, 1998, p. 37.</ref><ref>За да се даде някаква законна форма на жестокото гонение на българщината, бе измислен един странен Закон за съдене на престъпленията против македонската национална чест. Неговата цел бе: да накаже всички проявени българи, като ги обхване с формулата "за... по всевъзможни начини на соработуванье со окупаторот...", та по тоя начин "го извалкаа македонското национално име и македонската чест". Изразът "по всевъзможни начини на сътрудничество с окупатора" обхваща всяка проява на българско съзнание като например: а) неописуема радост при пристигането и посрещането на българските войски през май 1941 г. в Македония; б) устройване на народностни тържества по случай годишнини на заслужили за българската кауза дейци – възрожденци, революционери и др.; в) изнасяне на беседи за важни исторически събития за българския народ изобщо или за местните българи изгонване на гръцките владици, изграждане на черкви и училища и пр.; г) чествуване на заслужили живи дейци и т.н. С други думи – всичко, което обхваща проявите на национален живот на българщината в Македония. Това става още по-ясно, като се има предвид член 2 от закона, който подчертава, че по този закон ще бъдат съдени лица, чиито дела "не могат да бъдат квалифицирани като предателстно или като помагане на окупатора при вършенето на военни злодеяния". Тогава кои са тия дела на сътрудничество с "окупатора"? Само националните. За такива дела се осъждат хората до 10 години затвор, принудителна работа и конфискация на имотите. 26. Съдебни процеси срещу проявени местни дейци на българщината. Б) Първите процеси срещу най-изтъкнатите национални дейци. В глава 22 обстойно разгледахме дейността на националните сили срещу македонизма през Втората световна война. Там пролича голямото родолюбие на тия сили, начело на които стояха споменатите многократно дейци д-р Димитър Гюзелов, доктор по философия от Дойран, Димитър Чкатров от Прилеп, инженер, и видният скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопйе, женевски възпитаник. На 28 май започна и трая до 2 юни 1945 г. съдебен процес срещу тримата патриоти и техните съратници под шаблонното обвинение "соработници на окупаторот". Тъй като в гл. 19 и 22 подробно се запознахме с тяхната дейност през сюблимните дни на разгрома на кралска Югославия и през следвашите три и половина години на българското управление в Македония, тук ще отбележим само, че за цялото си народностно дело получиха смъртни присъди. И не само те. За да се получи по-пълна представа за тях като български патриоти и за мащаба на тяхното жертвоприношение пред олтара на българщината, ще дадем кратки биографичии бележки за всекиго от тях. For more see: Коста Църнушанов (1992) Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, Университетско изд-во "Св. Климент Охридски", 1992, стр. 149.</ref>