Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

м
бе --> е, сег. ист. време, чест остатък от превод от was
(Файлът „Naim_Süleymanoğlu_Türkiye.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Ellin Beltz поради: per c:Commons:Deletion requests/File:Naim Süleymanoğlu Türkiye.jpg.)
м (бе --> е, сег. ист. време, чест остатък от превод от was)
През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване [[МИТ]] и организацията „[[Сиви вълци|Сивите Вълци]]“, където бива откаран в Турското посолство в [[Лондон]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/sport/2017/dec/03/naim-suleymanoglu-obituary|заглавие=Naim Süleymanoğlu obituary|автор=The Guardian|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>, там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на [[Държавна сигурност|ДС]] и [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]]. Тогавашният президент [[Тургут Йозал]] изпраща личния си самолет и делегация от [[Анкара]], за да приберат '''Наим''' в [[Турция]]. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. [[Народна република България|НРБ]] налага [[Вето|ВЕТО]] за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailysabah.com/turkey/2017/11/19/pocket-hercules-naim-suleymanoglu-brought-to-turkey-with-a-war-of-secret-agents|заглавие=‘Pocket Hercules’ Naim Süleymanoğlu brought to Turkey with a war of secret agents|автор=DailySabah|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
 
Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград бее открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.
 
Умира на [[18 ноември]] [[2017]] г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.