Дирекция „Комуникационни и информационни системи“: Разлика между версии

На 1 октомври 1878 г. със заповед № 12 се създава учебна сапьорна рота, която по същество съдържа и първия телеграфен взвод в българската армия<ref>{{Citation |title=Млеченков, М. Първият командир на телеграфен взвод в българската войска |url=https://signals140.armf.bg/history1a.html |access-dateaccessdate=2019-08-01 |archivedate=2019-06-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190603125429/https://signals140.armf.bg/history1a.html }}</ref>. На 24 март 1879 г. със заповед № 65 се създава първата телеграфна команда в България с командир подпоручика от руската армия Николай Самер. Подпоручикът започва да обучава 66 души на телеграфно дело и съобщителна служба. След Берлинския договор сапьорната рота, от която е част телеграфната команда, се разформирова и една част остава в Източна Румелия, а втора в Горна Оряховица като полурота. Останалите телеграфисти под командването на Самер са изпратени в строевата рота, която се преименува на сборна сапьорна рота и той става командир на телеграфната команда в ротата. От 14 декември 1879 г. Николай Самер е определен за поручик по старшинство от българската армия, като такъв от руската армия става едва на 3 април 1884 г. От 1880 г. ротата се преименува на Русчушка (Русенска) сапьорна рота и се премества в Русе. По това време Самер вече е командир на ротата. През 1883 г. Русенската и Софийската сапьорни роти се обединяват в пионерна дружина, в която се намира и телеграфната команда, която се състои от 9-а редници. За командир на командата отново е определен Николай Самер.