Дирекция „Комуникационни и информационни системи“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
cite templates with deprecated parameters
Ред 3:
== История ==
=== 1878 – 1945 ===
На 1 октомври 1878 г. със заповед № 12 се създава учебна сапьорна рота, която по същество съдържа и първия телеграфен взвод в българската армия<ref>{{Citation |title=Млеченков, М. Първият командир на телеграфен взвод в българската войска |url=https://signals140.armf.bg/history1a.html |access-dateaccessdate=2019-08-01 |archivedate=2019-06-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190603125429/https://signals140.armf.bg/history1a.html }}</ref>. На 24 март 1879 г. със заповед № 65 се създава първата телеграфна команда в България с командир подпоручика от руската армия Николай Самер. Подпоручикът започва да обучава 66 души на телеграфно дело и съобщителна служба. След Берлинския договор сапьорната рота, от която е част телеграфната команда, се разформирова и една част остава в Източна Румелия, а втора в Горна Оряховица като полурота. Останалите телеграфисти под командването на Самер са изпратени в строевата рота, която се преименува на сборна сапьорна рота и той става командир на телеграфната команда в ротата. От 14 декември 1879 г. Николай Самер е определен за поручик по старшинство от българската армия, като такъв от руската армия става едва на 3 април 1884 г. От 1880 г. ротата се преименува на Русчушка (Русенска) сапьорна рота и се премества в Русе. По това време Самер вече е командир на ротата. През 1883 г. Русенската и Софийската сапьорни роти се обединяват в пионерна дружина, в която се намира и телеграфната команда, която се състои от 9-а редници. За командир на командата отново е определен Николай Самер.
 
На 4 юни 1885 г. се създава и първата телеграфна рота в българската армия с командир капитан Николай Самер и помощник-командир подпоручик Симеон Янков. Тя влиза в състава на 5-а пионерна дружина и се състои от 66 души – 27 от старата телеграфна команда и още 39 войници от останалите роти. След Съединението Николай Самер е принуден да подаде оставка и се уволнява на 13 септември 1885 г. от българската армия, като за командир на ротата е назначен командирът на запасната рота поручик Стефан Тепавичаров. Той участва с ротата в Сръбско-българската война.