Heinkel He 111 (оперативна история): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NiD.29 (беседа | приноси)
Замяна на файла „Heinkel_over_Wapping.jpg“ с Heinkel_He_111_over_Wapping,_East_London.jpg
Ред 36:
 
== Битката за Британия ==
[[Файл:Heinkel He 111 over Wapping, East London.jpg|мини|Не 111 над източен [[Лондон]], 7 септември 1940 г.]]
След превземането на Франция, Германия се концентрира върху победата над Англия. Съгласно разработения план за десант на [[Британските острови]], носещ кодовото име [[Операция Морски лъв|Морски лъв]], немската авиация трябва да завоюва пълно превъзходство във въздуха, унищожавайки противниковите самолети във въздуха и на земята, като по този начин осигури безпрепятственото стоварване на десанта и успешното му развитие – в резултат започва едно от най-големите въздушни сражения в историята, известно като [[Битката за Британия]]. На вече доказалия се Не 111 се възлагат големи надежди; към началото на офанзивата в бойните части има 500 машини от този тип, но само 239 от тях са боеспособни. В началото на битката (10 юли – 11 август) боевете са със слаба интензивност, а немските въздушни удари се ограничават до атаки над морски съдове и английските пристанища, сражението се разгаря с пълна сила след 13 август (т. нар. Ден на Орела, {{lang|de|Adlerangriff}}, букв. Орлова атака), когато бомбардировките се пренасят по летищата във вътрешността на островите. Бомбардировките през този етап от битката (23 август – 7 септември) са главно дневни; боевете във въздуха са изключително ожесточени и немските самолети започват да търпят големи загуби. Излизат наяве и слабите страни на бомбардировачите, на първо място слабото им отбранително въоръжение; скоростта също се оказва недостатъчно висока за изплъзване от съвременните английски Hurricane и Spitfire. Всичко това налага бомбардировачите задължително да летят с изтребително прикритие, въпреки че заради високата си устойчивост на бойни повреди Не 111 дават по-малко загуби в сравнение с другите бомбардировачи. На 7 септември немската авиация преминава от удари по летищата към атаки на английските градове, а на 15 септември, известен като [[Денят на Битката за Британия]] ({{lang|en|Battle of Britain Day}}) е кулминацията на тази битка<ref>Murray, Willamson. Strategy for Defeat. The Luftwaffe 1935 – 1945. Princeton, New Jersey: University Press of the Pacific, 2002. ISBN 0-89875-797-5.</ref> – тогава немците провеждат денонощна операция, състояща се от 14 нощни (в тях участват и 74 Не 111) и 8 дневни (73 Не 111) бомбардировки, при които губят 56 самолета, (в това число 10 Не 111) срещу 26 английски.
[[Файл:Spitfires camera gun film shows tracer ammunition.jpg|мини|Немски бомбардировач Не 111 под огъня на британски изтребител Supermarine Spitfire. Снимка от [[фотокартечница]]та на изтребителя, 25 септември 1940 г.]]