Агапий Врачански: Разлика между версии

Агапий е роден в [[солун]]ското село [[Колиндрос|Колиндър]] около 1790 година.<ref>[http://1dim-kolindr.pie.sch.gr/vratsis.htm Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος]</ref> Според Зина Маркова вероятно е българин.<ref name="Маркова 57">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> Ръкоположен е за свещеник от митрополит [[Иларион Критянин|Иларион Търновски]]. От архимандрит е избран за врачански епископ през март 1833 година.<ref name="Πεμπτουσία">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pemptousia.gr/2019/10/agapios-episkopos-vratzis/ | заглавие = «Αγάπιος Επίσκοπος Βράτζης, ο Ιερομάρτυς» | достъп_дата = 24 декември 2019 г | фамилно_име = Γέροντας Πορφύριος, Καθηγούμενος Ι.Μ. Τιμίου Προδρόμου (Σκήτη Βεροίας) | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13 Οκτωβρίου 2019 | труд = | издател = Πεμπτουσία | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.<ref name="Маркова 57"/>

Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на [[Димитраки Хаджитошев]] Александър, Замфираки и Теодораки.<ref>История на България, том 5, София 1985, стр. 320.</ref><ref>[http://liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/spomenite.htm Юрдан Трифонов. „Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“]</ref> В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва [[Петко Славейков]] да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.<ref name="Маркова 141">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 141 |url= |accessdate=}}</ref>