Александър IV Македонски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м ненужен двоен интервал; козметични промени
Ред 2:
'''Александър IV Македонски''' ({{lang|el|Αλέξανδρος Δ΄ ο Μακεδών}}, {{lang|grc|Ἀλέξανδρος Aἰγός}}) е единственият легитимен син на [[Александър Македонски]] и [[Бактрия|бактрийската]] принцеса [[Роксана]] от [[Согдиана]]. Той е единственият наследник на създаденото царство от баща му, което се простира от [[Гърция]] до западните части на [[Индия]]. От 323 – 310 г. пр. Хр. той е [[цар]] на [[Древна Македония]].
 
След смъртта на Александър Велики на 11 юни 323 г. пр. Хр. [[диадох]] [[Пердика (диадох)|Пердика]] осигурява правата на наследник на още неродения Александър. Македонската войска обаче въздига за цар [[Филип III Аридей]] – малоумния по-голям полубрат на Александър Велики. Когато малко след това се ражда Александър, по настояване на Пердика и със съгласието на Филип III, е провъзгласен също за цар.
Пердика управлява царството като регент. През 320 г. пр. Хр. Пердика е убит и регентството е поето от [[Питон (диадох)|Питон]] и [[Архидай (диадох)|Архидай]] по настояване на [[Птолемей I]]. На конференцията в [[Трипарадис]] (в [[Сирия]]) по искане на [[Евридика II (Македония)|Евридика II]] за регент на Македония е избран [[Антипатър]]. Антипатър задължава Филип III и съпругата му, също и Александър IV и майка му Роксана, да го придружат в Македония. Следващата година Антипатър умира и оставя регентството не на сина си [[Касандър]], а на приятеля си [[Полиперхон]]. Това води до избухване на втората [[диадох]]ска война.
 
Ред 10:
През 316 г. пр. Хр. Касандър се връща обратно и завладява отново Македония. Той нарежда веднага екзекуцията на Олимпия, a Александър IV и Роксана са затворени в [[Амфиполис]]. През 311 г. пр. Хр., след третата диадохска война, в диадохския мир е определено, че Александър след като стане пълнолетен да стане единственият владетел.
 
През 310 г. пр. Хр. привържениците на царската фамилия желаят Александър да поеме регентството. За да осигури своята власт, Касандър нарежда на Главкиас, пазачът на Александър, да убие Александър и майка му Роксана. Така младият цар и майка му са отровени. Предполага се, че останките му са погребани в [[ВЕргински царски гробници|царските гробници]] в [[Еге]].<ref name="Αλεξάνδρου">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=14621 | заглавие = Τάφος Αλεξάνδρου Δ στις Αιγές | достъп_дата = 8 май 2020 г | фамилно_име = Κοτταρίδη | първо_име = Αγγελική | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
След екзекуцията на Филип III в 317 г. пр. Хр. Александър IV е почитан и като [[фараон]] на [[Египет]]. След неговата смърт времеброението се води под неговото име, докато Птолемей I се възкачва на трона на Египет.