Арсений II Охридски: Разлика между версии

Според народни предания е потомък на българския [[охрид]]ски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1766 година пристига в Цариград и принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] на 16 януари 1767 година подписва документ, с който се отказва от архиепископската си титла, като отбелязва, че положението на Архиепископията ще се оправи, ако тя се предаде на Цариградската патриаршия. В този документ Арсений изрично отбелязва, че си запазва Пелагонийската катедра, но на 24 юни се отказва и от нея и тя е дадена на Натанаил Мъгленски.<ref name="Гошевъ 107">{{cite book |title= Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване |last=Гошевъ |first=Ив. Протоиерей |authorlink= |coauthors= |year=1925 |publisher= Печатница „Художникъ“|location=София |isbn= |pages=107 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> През 1767 година е принуден от да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към [[Драчка епархия|Драчката епархия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в келията на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47</ref><ref name="Гошевъ 107"/>