Потребител:Mmm-jun/Чернова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
||
Ред 22:
== Изследователска работа ==
=== Тюркология ===
При завръщане от Истанбул продължава да работи в Министерството на образование, като същевременно подготвя хабилитационния си труд, посветен на турския поет Сабит (Sabit Alaeddin Ali). Защитава го успешно през 1924 г. и получава разрешение да преподава (''venium docendi'') в Карловия университет по специалността турска и новоперсийска литература.<ref name="аби"/><ref>[http://worldcat.org/identities/lccn-nr98009194/ Sabit Alaeddin Ali 1650
Следващите изследвания са върху творчеството на турския поет Бакъ (Bâkî). Те се публикуват през 1926 г. в книгата ''Báqí als Ghazeldichter'' и получават положителни отзиви. Този труд се смята за един от основните научни постижения на Рипка. През декември на 1927 г. Рипка получава мястото на адюнкт-професор в Карловия университет.<ref name="аби"/>
=== Иранистика ===
Към края на 1920-те години Рипка проявява все по-голям интерес към персийските поети. През този период основно се занимава с изучаването на поезията на [[Незами Ганджеви]] и подготвя голямо издание на неговата поема „[[Хафт пейкар]]“. Другата тема, по която работи е персийският поет [[Фирдоуси]]. През есента на 1934 г. Рипка е поканен от иранското правителство да посети [[Техеран]] за празненствата по случай 1000-летната годишнина на поета. Той остава в Иран в продължение на една година, през която пътува из страната и се запознава с живота на местните хора. Своите впечатления описва в книгата „Íránský poutník“.<ref name="аби"/><ref>[https://www.databazeknih.cz/knihy/iransky-poutnik-136652 Jan Rypka. „Íránský poutník“]</ref>
След края на Втората световна война се концентрира върху творчеството на персийските средновековни поети Лабиби и Фарохи. Заедно със своите сътрудници подготвя и през 1956 г. издава един високо оценен и преведен на много езици труд „История на персийска и таджикска литература“ („Dějiny perské a tádžické literatury“).
== Организационна работа ==
== Степени и награди ==
През 1952 г. става един от първите академици на Чехословашката академия на науките. Удостоен е с почетна докторска степен от Варшавския университет (1962 г.), от Парижкия университет (1962 г.) и от Техеранския университет (1963 г.). В Прага през 1956 г. е награден с Орден на Република Чехословакия.<ref name="либри"/>
▲в книгата ''Báqí als Ghazeldichter'' и получават положителни отзиви. Този труд се смята за един от основните научни постижения на Рипка. През декември на 1927 г. Рипка получава мястото на адюнкт-професор в Карловия университет.<ref name="аби"/> П
== Източници ==
<references />
| |||