Разлика между версии на „Алабак“

м
Бот: Козметични промени
(→‎top: стандартизиране °C редактирано с AWB)
м (Бот: Козметични промени)
 
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] – от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) – от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 m) орографски се свързва с [[Рила]].
 
Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (1593,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9  °C. Реките, които водят началото си от рида са къси и с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „[[Равно боре]]“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида извират топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
 
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]