Уикипедия

Иван Александър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикет: Отмяна
→‎Царуване: В средновековна България това име се среща само под формата "Йоан". "Иван" е транскрипция на Йоан, произхождаща от източнославянските езици. В България започва да се налага през епохата на Възраждането, като постепенно печели по-голяма популярност от формата "Йоан". По тази причина е некоректно да се нарича "Иван" Александър, тъй като името, което исторически е носил е "Йоан"
Ред 6:
| категория = монарх
| период = септември-октомври 1331 – 17 февруари 1371
| предшественик = [[ИванЙоан Стефан]]
| наследник = [[ИванЙоан Шишман]] <br> [[ИванЙоан Срацимир]]
| династия = [[Шишмановци]]
}}
Ред 13:
| майка = [[Кераца Петрица]]
| брак = [[Теодора Басараб]]<br>[[Сара (Теодора)|Сара-Теодора]]
| деца = [[Михаил Асен]]<br>[[ИванЙоан Срацимир]]<br>ИванЙоан Асен<br>[[Василиса Шишманина|Василиса]]<br>[[ИванЙоан Шишман]]<br>[[ИванЙоан Асен V|ИванЙоан Асен]]<br>[[Кера Тамара]]<br>[[Кераца-Мария|Кераца Мария]]<br>[[Десислава Българска|Десислава]]
}}
 
'''ИванЙоан Александър''' ({{lang|cu|{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}}}<ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>), е български [[цар]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година.
 
Син е на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, което го нарежда на 2-ро място по продължителност след това на цар [[Петър I (България)|Петър I]]. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], ИванЙоан Александър е сред най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през XIV век.
 
Дълги години българската историография приема, че той е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия – Шишмановци. Наличните извори за произхода му са категорични – той е потомък на Асеневия род. Рождената му година не е известна, но тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла към 1300 г., а и е първо дете в семейството, се счита, че е роден в самото начало на XIV век.
 
Преди да стане цар в Търново, е деспот на Ловеч. Достига до царската власт след преврат в българската столица, който сваля цар [[Иван Стефан|Йоан Стефан]] (1330 – 1331), поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил Асен III]] (1323 – 1330).
 
== Царуване ==
С идването си на престола ИванЙоан Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на ИванЙоан Александър, например друга негова сестра.<ref>{{Citation |title=www.rastko.org.yu |url=http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php |accessdate=2005-06-08 |archivedate=2005-03-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20050302004500/http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php }}</ref>
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на ИванЙоан Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. ИванЙоан Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но Йоан Кантакузин, който по това време изпълнява ролята на регент в Константинопол, заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. ИванЙоан Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По-нататъшната съдба на Шишман не е известна.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, ИванЙоан Александър се намесва на няколко пъти с цел извличане на облаги за собствената си държава. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. ИванЙоан Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин.
[[Файл:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|ляво|мини|250px|Сребърна монета на ИванЙоан Александър и сина му Михаил Асен]]
 
След като се освобождава от напиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост Солун – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, [[Алексий Апокавк]] обсажда крепостта Димотика (1342 – 1343). Императрица [[Анна Савойска]] моли ИванЙоан Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Анна Савойска вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на Дарданелите. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново.
 
През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите (измежду които най-голямата е Пловдив), за да може ИванЙоан Александър да ѝ помогне срещу Йоан Кантакузин. Цар ИванЙоан Александър се съгласява на това, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли от Европа.
[[Файл:Bulgaria Ivan Alexander (1331-1371).svg|290px|мини|България при ИванЙоан Александър]]
 
Около това време в Родопите действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. той завоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
Ред 43:
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|език=ru|accessdate=11 февруари 2007}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
 
ИванЙоан Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.)
 
Българските опити за разширение в Тракия принуждават Източноримските (византийските) императори да потърсят помощта на османските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. ИванЙоан Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
[[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|мини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
 
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците ИванЙоан (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове ИванЙоан Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир|Йоан-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си [[Теодора Басараб]], дъщеря на войводата на Влашко – [[Басараб I|Иванко I Басараб]], и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато ИванЙоан Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син ИванЙоан-Срацимир.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.
 
При управлението на ИванЙоан Александър през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на османските турци в последните десетилетия на века.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на ИванЙоан Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на ИванЙоан Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на ИванЙоан Александър стават последните самостоятелни български владетели.
[[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|200px|Ктиторски портрет на цар ИванЙоан Александър от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]]]
 
Както и [[Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[исихасти]]те – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските му роднини, става пръв помощник на основателя на [[исихазъм|исихазма]] св. [[Григорий Синаит]]. Той два пъти се среща с ИванЙоан Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Велико Търново|Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' той води борба с ересите като главен изобличител на [[адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[юдеи|юдействащите]]. Два събора ([[1350]] и [[1360]] г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
Търговските отношения с [[Венеция]], [[Дубровник]] и [[Генуа]], както и просветният живот по времето на ИванЙоан Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на ИванЙоан Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. ИванЙоан Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и [[живопис на Търновската художествена школа|живописна]] школа.
 
[[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в Парория и [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]]. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена – царица Теодора-Сара, и сина им ИванЙоан Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След [[1344]] г., когато царят утвърждава властта на българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. ИванЙоан Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след [[1344]] г. построява няколко нови сгради към него.
 
ИванЙоан Александър е изографисан в костницата на Бачковския манастир, в църквата край с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново, Русенско]], (в главната църква на манастира „Св. Богородица“ има негов ктиторски портрет; там той държи в ръце модела на църквата), в [[Манасиевата летопис]] и в прочутото [[Четвероевангелието на цар Иван Александър|Лондонско четвероевангелие]] (портрети на ИванЙоан Александър, Сара, ИванЙоан Асен). Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар ИванЙоан Александър (сребърните заедно с Михаил Асен).
 
Оригинална златовезана дреха на ИванЙоан Александър се пази в Народния музей в [[Белград]]. [http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=14930]
 
== Семейство ==
[[Файл:Constantine KeraThamara Keratsa Desislava Tetraevangelia Ivan Alexander.jpg|мини|240п|Деспот Константин с царските дъщери: [[Кера Тамара|Кера-Тамара]], [[Кераца-Мария|Кераца]] и Десислава. Миниатюра от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие.]]]]
[[Файл:Tsar John Alexander of Bulgaria.jpg|мини|240px|Ктиторски портрет на цар ИванЙоан Александър от [[Ивановски скални църкви|Иваново]]]]
 
Като деспот на [[Ловеч]] е женен за [[Теодора Басараб]], дъщеря на влашкия войвода [[Иванко I Басараб]]. От този брак има трима сина и една дъщеря:
* [[Михаил Асен]], женен за [[Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)|Ирина]], дъщеря на византийския император [[Андроник III Палеолог]]
* [[Иван Срацимир|Йоан Срацимир]], женен за [[Анна Басараб|Анна]], дъщеря на влашкия войвода [[Никола Александър Басараб]]
* [[Иван Асен IV|Йоан Асен IV]], женен за влашка принцеса
* [[Василиса Шишманина|Василиса]].
 
Първородният му син [[Михаил Асен]] е обявен от баща си за „съцар“ и трябвало да го наследи на престола, но загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около София през 1355 г., преди да го наследи.
 
ИванЙоан Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени през [[1345]] г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, които да показват какво е нейното име преди покръстването; предполага се, че предишното ѝ име е Сара. Тя е майката на:
* [[Иван Шишман|Йоан Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за българката Кира Мария, а по-късно за Драгана (дъщеря на сръбския княз Лазар);
* [[Иван Асен V|Йоан Асен V]];
* [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]], омъжена за деспот Константин, а след неговата смърт дадена на османския султан [[Мурад I]];
* [[Кераца Българска|Кераца]], омъжена за [[Андроник IV Палеолог]] (византийски император);
Ред 117:
 
== Други ==
Името на ИванЙоан Александър носи морският нос [[Цар Иван Александър (нос)|Цар Иван Александър]] на остров Нелсън, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Александър“.