Потребител:Mmm-jun/Чернова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикети: Изтриване на съдържанието Ръчна отмяна
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Jan Rypka
| категория = филолог
| портрет = Jan Rypka (1886-1968).jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Кромержиж ]], [[Цислейтания]]
| починал-място = [[Прага]], [[Чехословакия]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог
| област = [[Ориенталистика]]
| учил-при = [[Виенски университет]]
| работил-в = [[Карлов университет]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Ян Рипка''' ({{lang|cs|Jan Rypka}}, 28 май 1886 г., Кромержиж – 29 декември 1968 г., Прага) е изтъкнат чешки учен, [[ориенталистика|ориенталист]], [[Иранистика|иранист]] и [[тюрколог]]. Изследовател е на класическата персийска и турска поезия. Член е на [[Академия за персийски език и литература]], основател е на Института по ориенталистика в Прага.<ref name="либри">[http://www.libri.cz/databaze/orient/search.php?name=Rypka Čeští a slovenští orientalisté, afrikanisté a iberoamerikanisté]</ref>
 
== Произход и образование ==
Роден е в семейство на дребен търговец. Като дете се запознава с приказките „Хиляда и една нощ“, които предизвикват у него интерес към културата на [[Ориент]]а. След завършването на гимназията в Кромержиж продължава своето образование във Философския факултет на Виенския университет, където изучава ориенталистика при известни учени. През 1910 г. защитава дисертация, посветена на поемата „Голестан“ на персийския поет [[Саади]]. Получава докторската степен, но започва работа като консултант в една известна фирма за книгопечатане във Виена. След разпадането на [[Австро-Унгария]] се премества в подобна фирма в Прага. През 1921 г. постъпва на работа в Министерството на образованието на Прага. Тази позиция му позволява не само да провежда научните си изследвания, но и да получи финансова помощ за специализация в [[Истанбул]]. Там той прекарва повече от година, през която завързва професионални и приятелски отношения с турските учени.<ref name="либри"/><ref>[https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/islm.1970.46.1.303/html Jan Rypka 1886 – 1968]</ref><ref name="аби">[http://abicko.avcr.cz/2011/02/12/ Jan Rypka]</ref>
 
== Изследователска работа ==
=== Тюркология ===
При завръщане от Истанбул продължава да работи в Министерството на образование, като същевременно подготвя хабилитационния си труд, посветен на турския поет Сабит (Sâbit Alâaddin Ali). Защитава го успешно през 1924 г. и получава разрешение да преподава (''venium docendi'') в Карловия университет по специалността турска и персийска литература.<ref name="аби"/><ref>[http://worldcat.org/identities/lccn-nr98009194/ Sabit Alaeddin Ali 1650 – 1712]</ref>
 
Следващите изследвания са върху творчеството на турския поет Бакъ (Bâkî). Те се публикуват през 1926 г. в книгата „Báqí als Ghazeldichter“, която получава много положителни отзиви и се смята за едно от научните постижения на Рипка. През декември на 1927 г. Рипка получава мястото на адюнкт-професор в Карловия университет.<ref name="аби"/>
 
=== Иранистика ===
Към края на 1920-те години Рипка проявява по-голям интерес към персийските поети. През този период основно се занимава с изучаването на поезията на [[Незами Ганджеви]] и подготвя голямо издание на неговата поема „[[Хафт пейкар]]“. Другата тема, по която работи е творчеството на [[Фирдоуси]]. През есента на 1934 г. е поканен от иранското правителство да посети [[Техеран]] за празненствата по случай 1000-летната годишнина на поета. Остава в Иран в продължение на една година, през която пътува из страната и се запознава с живота на местните хора. Своите впечатления описва в книгата „Íránský poutník“.<ref name="аби"/><ref>[https://www.databazeknih.cz/knihy/iransky-poutnik-136652 Jan Rypka. „Íránský poutník“]</ref>
 
След края на [[Втората световна война]] се концентрира върху творчеството на персийските средновековни поети Лабиби (لبیبی) и Фарохи (فرخی سیستانی). Заедно със своите сътрудници подготвя и през 1956 г. издава един високо оценен и преведен на много езици труд „История на персийска и таджикска литература“ („Dějiny perské a tádžické literatury“).<ref name="аби"/>
 
== Организационна работа ==
През 1920-те години е един от организаторите и първите членове на Института по ориенталистика в Прага. През началния период на съществуването на Института спомага съществено за неговото развитие. Основава и дава название на печатния орган на Института – „Archiv orientální“.
 
През 1939 г. става декан на Философския факултет на Карловия университет. След завършването на войната и освобождаването на Чехословакия участва в негово обновяване.<ref name="аби"/>
 
== Степени и награди ==
През 1952 г. става един от първите академици на [[Чешка академия на науките|Чехословашката академия на науките]]. Удостоен е с почетна докторска степен от [[Варшавски университет|Варшавския университет]] (1962 г.), от [[Парижки университет|Парижкия университет]] (1962 г.) и от [[Техерански университет|Техеранския университет]] (1963 г.). През 1956 г. е награден с Орден на Република Чехословакия.<ref name="либри"/>
 
== Източници ==
<references />
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Карловия университет]]
[[Категория:Чешки филолози]]
[[Категория:Иранисти]]
[[Категория:Тюрколози]]