Разлика между версии на „Флавиан I Константинополски“

== Биография ==
 
Свети Флавиан Изповедник, Патриарх Цариградски, заема пост при Свети константинополски цар [[Теодосий II]] (408-450) и неговата сестра благоверна царица [[Пулхерия]] (+ 453; паметта и се почита на [[10 септември]]). Отначало е презвитер в Съборната църква. Той заема патриаршеския престол след смъртта на Свети Патриарх [[Прокл]] (+ 447; паметта му се почита на 20 ноември). В този исторически период вътрешни ереси и смутове раздирали църковното единство. През [[448]] година Свети Флавиан свиква Поместен Събор в Константинопол за забрана на ереста на Евтихий, проповядваща само едно естество – божественото в Господ Исус Христос (ереста на монофизитите). Упорстващ в своите заблуждения еретикът Евтихий е отлъчен от [[църква (институция)|църквата]] и лишен от сана си. Еретикът имал могъщ покровител в лицето на Хрисафий, приближен на императора евнух. Интригите на Хрисафий убеждават да мине на страната на Евтихий [[Диоскор]], епископ на Александрия, и получава разрешение от императора да свика нов събор в Ефес, получил впоследствие името разбойнически. Той е председателстван от Диоскор, добил заплаха и сила да оправдае еретика Евтихий и да осъди свети Патриарх Евтихий. Свети Флавиан е жестоко бит на заседанията на събора от дръзките монаси под предводителството на архимандрит Варсум. Дори и Диоскор взима участие в боя. След това Свети Флавиан е окован в тежки вериги и е осъден на изгнание в Ефес. Починал през август 449 година. Благоверна царица Пулхерия е изгонена от двореца. Скоро интригите на Хрисафий са открити и на [[Вселенски събор|Четвърти Вселенски събор]] ереста е осъдена. Императорът отново върнал в двореца сестра си Света Пулхерия. По нейна заповед мощите на Свети патриарх Флавиан били с почит пренесени от [[Ефес]] в [[Константинопол]] в храма [[Свети Апостоли (Константинопол)|Свети Апостоли]].
 
 
1072

редакции